Йорген Бреке - Където злото властва

- А сега следва основният въпрос: как ти ще посрещнеш смъртта? - попита Йенс Дале.

Едва сега Сингсакер забеляза скалпела в ръката му. Стана му ясно, че трябва да отвлича вниманието му с разговори.

- Запалил си къщата, в която си отраснал.

Дале се разсмя.

- Знам накъде биеш. Търсиш обяснения. Кога е започнало всичко? Как съм станал това, което съм? Може би е виновно нещастното ми детство? Бащата, който ме е биел? - сви рамене той. Палецът и показалецът му продължаваха да стискат скалпела. Съвсем неочаквано Дале свали маската си и я хвърли на пода. Лицето му бе обляно в пот. Стискаше плътно твърдите си устни.

- Нямам никакви обяснения за теб - доизказа се той.

След това се приближи плътно до Сингсакер, положи ръка на главата му, напипа с крайчетата на пръстите си белега и няколко пъти го погали. Усмихна се.

- Не ти ще надникнеш в мен, а аз - в теб - приближи скалпела до очите на Сингсакер той, поглъщайки с поглед поредната си жертва.

И дори сега на полицая се стори, че вижда в очите на побъркания убиец нещо, приличащо слабо на страдание. На практика в тях имаше нещо друго, досещаше се Сингсакер, но не знаеше какво по-точно е то.

Ножът, по-точно кинжалът, който се отличаваше от всичките останали ножове на свещеника Юханес по това, че не служеше за никаква хигиенна, хирургична и въобще практическа цел, а по-скоро бе смъртно опасна играчка, се заби акуратно между две от ребрата на Фелиша Стоун. Стигна до единия от белите й дробове и го прободе. Острието не стигна до сърцето й с някакъв си сантиметър. Също така кинжалът не преряза нито един от големите жизненоважни кръвоносни съдове.

Свестила се, тя първо усети само този кинжал. Не можеше по никакъв начин да разбере дали острието е горещо, или, обратното, ледено. Почти нищо друго не усещаше. След това чу гласове и нечовешки смях. Говореха на норвежки. Приглушеният глас звучеше странно, сякаш идваше отдалече, въпреки че ако се съдеше по останалите звуци, говорещият бе близо. Издаваше го тихото поскърцване на подовите дъски, което се предизвикваше от преместващо се в пространството тяло. Дори без да вдига глава, тя знаеше, че това е гласът на убиеца. „Само не мърдай излишно, Фелиша!” - каза си тя наум.

Първо Фелиша разтвори леко пръстите на дясната си ръка. Те запълзяха бавно нагоре по крачола й. Вдигаше ги все по-нагоре и по-нагоре. Най-сетне цялата й длан легна върху задника й. Оттам тя бавно, бавно се придвижи по гърба, докато не стигна до ножа. Опипа го, стараейки се да не вдига излишен шум. Гласът над нея изведнъж зазвуча по-силно, но говорещият продължаваше да гледа в друга посока. Сухожилията на дясната й ръка горяха, но трябваше да извърти до краен предел ръката си зад гърба си и да хване достатъчно здраво дръжката на кинжала. Издърпа го с едно дръпване, въпреки че знаеше колко опасно е това. Рискът да пререже оцелелите кръвоносни съдове или да предизвика кръвоизлив от раната, която бе запушена от ножа, беше голям. Тя обаче не се съмняваше, че в сравнение с онова, което й готвеше убиецът, всичко това са дреболии.

Фелиша скочи веднага. Успя да фиксира Йенс Дале в полезрението си, преди да се обърне напълно. И замахна. Ножът се заби отстрани на врата му. Дале направи крачка назад. И замря, гледайки я с широко отворени очи. Тя търсеше в погледа му признаци на отчаяние, на страдание, на съжаление - поне нещо човешко - но виждаше само изкривено от болка и ярост лице. Тя гледаше ръкохватката и кръвта, струяща по шията му, смесваща се с потта му и стичаща се по голата му гръд. Все по-трудно й бе да запази яснотата на зрението си. Пареща болка се разливаше от гърба й по цялото й тяло, включително и в главата. Искаше й се да затвори очи, да легне и да заспи, но не можеше. Първо трябваше да види как той ще падне. Тогава всичко щеше да е свършено.

Йенс Дале не падаше. Фелиша видя на размити, като при разфокусирано кино, кадри как той няколко пъти се олюля напред-назад, а след това вдигна бавно лявата си ръка, хвана дръжката на забития в гърлото му кинжал и със зверско ръмжене го извади от себе си. За няколко кратки секунди тя успя да задържи погледа си върху раната му. От нея бликаше като червен фонтан кръв, обливайки цялото му ляво рамо. Тя чу как ревът му се дави в кръвта.

След това той тръгна към нея. Вдигна кинжала. Фелиша си пое дълбоко въздух. Виждаше само ножа и разбираше, че няма да преживее следващия удар.

Изглежда, че краката й се подчиниха на инстинкта й за съхранение, защото направи бърза крачка встрани. Усети с ухото си раздвижването на въздуха, когато ножът прелетя покрай главата й. След това върху нея започна да пада огромно обезумяло същество. Така и неизвикала, тя изпусна въздуха от здравия си бял дроб. И рухна на пода, притисната от Дале. Тежестта на тялото му изтласкваше и последните остатъци от въздух от нея и тя едва не изпадна в безсъзнание.