Йорген Бреке - Където злото властва

Облегалката на фотьойла копираше технологията на креслата на „Ла Зет Бой” [10] „Ла Зет Бой” - американска фирма, производител на мебели. Б. пр. и се сваляше напълно назад. Имаше, разбира се, и подставка за крака, изскачаща на мястото си, когато вие, мъркайки си миролюбиво нещо, се излегнете да си починете. Поради неясни причини само до преди пет години Ватен бе презирал удобните фотьойли, но сега ги бе заобичал. Най-важното от всичко обаче бе помещението, в което бе фотьойлът. Не бяха много креслата, които можеха да се похвалят, че се намират сред такъв интериор - сред библиотечни стелажи, върху които са наредени книги, бележки, стари брошури и рисунки, като всичките тези думи и мисли, правдиви и лъжовни, изпълваха стаята с живот. На Ватен неведнъж му се бе случвало да задреме там, горе, и тогава му се присънваха много странни сънища. Важно бе и това, че фотьойлът се намираше на височина, под самия покрив. Той страдаше от необичайна форма на клаустрофобия. Измъчваха го кошмари, в които го погребваха жив. Виждаше как по погрешка го взимат за мъртъв и го заравят в гроба, без никой да забележи, че на практика не е умрял. Тези кошмари бяха започнали след един действителен случай. Веднъж бе взел твърде голяма доза приспивателни и сърцето му едва не бе спряло. Бе почти умрял, но само почти. Преждевременното погребение бе една от онези настойчиви фантазии, които мамят и петте сетива. Когато Ватен бе обхващан от този кошмар, той буквално усещаше колко трудно му е да диша, как мирише влажната земя и колко тесен е ковчегът. Попадаше в пълна тъмнина и чуваше тишината, разстилаща се над него като море. Задъхвайки се в ковчега, той мечтаеше за въздуха и тревата, останали там, горе. Тези халюцинации по принцип се изтръгваха на свобода, когато се озовеше в тясно и малко помещение. И никога - в кулата на библиотеката.

Седеше спокойно с книга в ръка в ниския фотьойл. Бе взел книгата, за да направи някакви бележки за Едгар Алън По. За бележките си носеше лист хартия с небрежни драсканици от последните дни. Често преписваше любопитни факти от книгите, които четеше, или поверяваше на хартията мисли, над които искаше да размишлява. Тези бележки нямаха никаква друга цел, освен да му помогнат да въведе ред в мислите си. Понякога прибираше направените бележки в папка, но се случваше и да ги изхвърли. Не всички мисли си струваха да бъдат запазени. Все още не бе решил дали трябваше да прибере в папката записките си от последните дни.

През изминалото време старателните изследвания сочеха доста убедително, че Едгар По е умрял по следните причини - менингит, рак на главния мозък, сифилис, инсулт, вродени нарушения на метаболизма (недостиг на един или няколко фермента), диабет, някакво рядко заболяване на главния мозък, алкохолизъм, свръхдоза лекарства, злоупотреба с опиум, холера, живачно отравяне, отравяне с олово, отравяне с някакъв друг вид тежък метал, самоубийство като следствие от депресия, заболяване на сърцето, козните на враговете му, излъгали, упоили и принудили хората да гласуват за техния кандидат на изборите през 1849 година, или от бяс. Тоест не можеше да се определи еднозначно причината за смъртта му.

Уф! Можеше да се предположи, че докато е бил жив, не се е замислял често от какво ще умре. (Въпреки че творчеството му даваше основания да се подозира, че подобни мисли все пак са го измъчвали.)

Известно време Ватен седеше, вперил неподвижен поглед в записките си. По принцип се бе канил да напише повече. Бе замислил доста обемист текст за удивителния писател Едгар Алън По. С раздразнение си мислеше, че един от най-големите писатели на Съединените щати бе умрял ужасно беден. След смъртта му тялото на По бе лежало с години под обикновен надгробен камък, на който било изписано само: „№ 80”. И едва след дълги години получил достоен паметник. А сега първото издание на книгата му „Тамерлан и други поеми” се оценяваше на половин милион долара.

Записките на Ватен за По бяха предназначени за лична употреба, за да спомогнат, така да се каже, за по-доброто усвояване на духовната храна, но въпреки това той бе предполагал задълбочена и добросъвестна работа по въпроса. А сега, гледайки скорошните си драсканици, не можеше да добави нито една значима дума. И все пак реши да запази този лист, поради което го сгъна и го прибра в джоба на панталона си. След това се облегна на облегалката на фотьойла, протегна крака и веднага заспа.

За осигурените за обяд сандвичи Ватен слезе доста по-късно от обикновено. Очакваше, че в основната сграда вече нямаше да има никой по това време. В събота библиотеката затваряше в 13:00 и това време бе минало отдавна. Поради това се учуди леко, когато видя все още включеното осветление на служебния етаж. Учуди се и, с извинение, малко се развълнува. Може би тя бе още тук?