Йорген Бреке - Където злото властва

През цялото време, докато чистеше в Старата каменна къща и в Мемориалната къща, където също светеше, мислите й се въртяха около факта, че Ефраим Бонд наистина остаряваше. След първите две къщи и преди да се захване с чистенето на останалите сгради, тя винаги изпушваше по цигара, седнала в Омагьосаната градина, създадена по подражание на градината от стихотворението на По „На една в рая”. Когато чистачката приседна тази сутрин на една от каменните пейки до фонтана, тя, въпреки полумрака, забеляза, че паметникът на По, поставен в края на градината, изглежда някак Странно. Като че ли постаментът му бе станал по широк, сякаш бе обграден с нещо. Станала и приближила се, тя видя в какво се състоеше проблемът. Мраморната глава на Едгар Алън По се белееше повече от обичайното. Новостта се състоеше в това, че вече не стоеше върху метър и половина високия постамент от червени тухли. Едгар Алън По се бе сдобил с тяло. Окървавено тяло без кожа, с оголени мускули, кръвоносни съдове и сухожилия. Чистачката, която през целия си съзнателен живот не бе прочела нито една книга, но бе работила в музея достатъчно дълго, за да се наслуша за главния му герой, веднага разбра, че сцената бе сякаш взета от страниците на книгите му. Не забеляза обаче служебната карта на шефа си, закачена на колана на панталона на покойния.

Тя се втурна към служебния етаж в изложбения корпус така, сякаш я преследваше самият дявол. Нямаше свой телефон. Такива хора като нея пестяха от каквото можеха. Тя вдигна слушалката в кабинета на шефа си и се обади на 911. Очаквайки отговор, откри, че цялото бюро е обляно с кръв. След това погледът й попадна върху кошчето за боклук, в което лежеше една глава. От нея с изпъкнали очи я гледаше директорът на музея Ефраим Бонд. Изражението на лицето му бе много тъжно, най-тъжното през целия му живот.

В другия край на връзката казаха нещо. Вместо отговор чистачката изпищя.

Ватен отвори очи и видя познатата му лампа на тавана. Вече бе молил портиера да смени луминесцентната тръба, когато преди няколко дни бе забелязал, че лампата бе започнала да мига противно, отвличайки го от четенето. Лампата бе монтирана точно над креслото му, между два реда книжни рафтове. Такива лампи имаше задължително на онези места в библиотечната кула, където нямаше никакъв източник на дневна светлина. Сега трепкащата светлина на халогенната лампа за пръв път в живота му му се струваше не просто противна, а мъчителна. Той затвори отново очи и усети пулсиращото главоболие, сякаш някой бе усилил кръвообращението му петдесет пъти и го бе насочил към най-тънките кръвоносни съдове в главния му мозък. В промеждутъците между ударите на сърцето му избухваха не съвсем ясни спомени. Помнеше как бе казал: „Благодаря!” и бе поел голямата чаша с не най-евтиното вино от Гюн Брита. Как бе пил от нея, продължавайки да говори за Едгар Алън По. След това бяха преминали към темата за библиографските рядкости, каквито имаше доста в библиотеката.

Гюн Брита знаеше учудващо много за книга, написана през 16. век от свещеника Юханес, която народът просто наричал: Книга на Юханес. Тази книга представлявала удивителен сборник с текстове, записани на пергамент от енорийски свещеник от Фосен, който преди Реформацията бил монах францисканец. Книгата на Юхан се смятала за една от перлите на библиотечната сбирка. Като исторически източник от епохата след Реформацията тя отстъпвала само на дневника на Абсалон Педершон Байерш [12] Байерш, Абсалон Педершон (1529 - 1574) - норвежки писател. Б. пр. , съчинение, освободено от странности и загадки. Байерш написал научния си дневник с оглед на широк кръг читатели, като подреждал записките си и се стремял към яснота. Книгата на Юхан пък напротив, изглеждала тайнствена и шифрована, пълна с непонятни алюзии. Тя, изглежда, била предназначена само за очите на самия свещеник, а някои части от книгата дори навеждали на мисълта, че притежателят на тези очи не бил съвсем с ума си. В една област обаче Книгата на Юхан нямала равна на себе си. Свещеникът Юханес бил оставил няколко описания на хора, страдащи от различни заболявания. Що се отнасяло до анатомията, хирургията и медицинската помощ, Книгата на Юхан превъзхождала почти всички известни съчинения от онази епоха, които били посветени на тези предмети. А за северния край на Европа тя била просто уникална. Мнозина се придържали към мнението, че свещеникът Юханес се е обучавал известно време в някой от университетите в Южната част на континента.