Саймън Тойн - Sanctus

Унищожи съобщението, премахна всяка следа от него в мрежата и отвори командна конзола. На екрана се появи черен екран и го подкани отново да въведе име и парола. Той го направи, зарови се още по-дълбоко в Мрежата и започна да преглежда наскоро променените файлове.

GARGOILE беше сравнително проста програма, написана от самия него. Тя правеше задачата да следи състоянието на всяко досие, до което по принцип не би трябвало да има достъп, много, много по-лесна. Вместо да минава през досадния процес да прониква в централната база данни и ръчно да проверява за промени, можеше просто да прикачи програмата към архитектурата на всеки файл и при осъвременяването му GARGOILE автоматично го уведомяваше по електронната поща.

Намери досието на мъртвия монах, отвори го и започна да го прелиства. На двадесет и трета страница забеляза малък блок текст, подчертан от програмата с жълто-зелено. В него се говореше за задържането на някоя си Лив Адамсен след несвързаните ѝ твърдения за опит за отвличане на летището. В момента се намираше горе, в стаята за разпити на четвъртия етаж. Там се намираха отделите „Кражби“ и „Убийства“. Човекът се намръщи. Не беше съвсем сигурен какво общо има всичко това с мъртвия монах.

Но пък...

Проблемът не беше негов.

И двете групи бяха поискали да им се докладва пряко за всяко ново развитие по делото. Откъде накъде да играе ролята на контрольор?

Включи флашка в компютъра, копира детайлите и затвори досието, след което внимателно се върна през лабиринта на базата данни, затваряйки след себе си всички невидими врати, които беше използвал.

Когато се върна на работната площ, отвори някаква невинна електронна таблица за онези, които биха проявили любопитство да надзърнат към екрана, грабна палтото и телефона си и тръгна към вратата. Никога не изпращаше нищо от собствения си терминал, дори да е криптирано. Беше твърде рисковано, а той бе твърде предпазлив. Пък и зад ъгъла имаше интернет кафе, където сервитьорките си ги биваше, а кафето бе по-добро.

Лив прекара следващите няколко минути в търсене на думи в плетеницата букви и записването им. Откри такива като SALT, LAST, TASK, MASK 41- нищо разтърсващо, нищо като GRAIL, CROSS 52или някое от другите неща, за които се предполагаше, че са свързани с Тайнството. Определено нищо, за което си заслужаваше да умреш.

Опита се да открие дума от главните букви - МАТ и се замисли върху останалото - s а l а к. Погледна към Аркадиан.

- На какъв език говорят в Цитаделата?

Той сви рамене.

- Гръцки, латински, арамейски, английски, иврит - всички съвременни езици и много от мъртвите. Говори се, че имат огромна библиотека с древни текстове. Ако брат ви е имал нещо общо с този вид неща, съобщението по принцип би могло да е написано на който и да било език.

- Страхотно.

- Но не мисля, че би направил подобно нещо. Защо да ви праща съобщение, което не бихте разбрали?

Лив изпухтя и взе снимката на тялото на брат си. Погледът | проследи линиите около раменете, бедрата и врата, Т-образния кръст, изгорен дълбоко в плътта на лявото рамо.

- Може би в белезите има нещо - предположи тя. - Карта или нещо подобно.

- Съгласен съм, че са важни, но мисля, че символите са по-важни. Направил си с труда да ги издраска върху пет малки семки, а после ги е погълнал заедно с телефонния ви номер и е скочил в наша юрисдикция, така че съдържанието на стомаха му да бъде открито при аутопсията.

Лив отново насочи вниманието си към вестника. Фигурата на Самюъл сега беше заобиколена от буквите, които така се бе постарал да скрие.

- Искам да го видя - каза тя.

- Не мисля, че е разумно - меко рече Аркадиан. - Брат ви падна от огромна височина. Нараняванията му бяха големи, а ние извършихме подробна аутопсия. По-добре би било да изчакате.

- Какво да изчаквам? Докато го закърпят ли?

- Госпожице Адамсен, май не разбирате какво се случва с един труп по време на аутопсия.

Лив пое дълбоко дъх и го прикова с ярките си зелени очи.

- След подробен външен оглед съдебният лекар прави Y-образен разрез на торса, разбива гръдната кост и вади сърцето, белите дробове и черния дроб за допълнително изследване. Горната част на черепа се отделя с трион и тъканите на лицето се обелват, за да се получи достъп до мозъка, който също се вади за изследване. Някога да сте били в Ню Джърси, инспекторе?

Аркадиан примигна.

- Не.

- Миналата година в Нюарк имахме сто и седем убийства - повече от две на седмица. През последните четири години съм писала статии върху всеки аспект на престъпленията и съм разследвала всеки елемент от полицейската процедура, в това число и аутопсиите. Лично съм присъствала на повече аутопсии от повечето новопостъпили ченгета. Затова знам, че няма да е приятно, знам, че става дума за брат ми, но знам също, че не съм долетяла чак дотук с надхвърлила лимита си кредитна карта - която, между другото, беше открадната, - само за да гледам купчина снимки. Така че бъдете така добър и ме заведете да видя брат си - каза тя, като обърна снимката и я плъзна обратно към него.