Саймън Тойн - Sanctus

- Лятото, когато сме се родили, майка и татко пътували и се хващали на работа, където я намирали. Били специалисти по органично градинарство, в много отношения изпреварили времето си. Най-често се принуждавали да вършат обикновена градинарска работа, поемали общински поръчки или се хващали в някоя ферма, колкото да могат да свържат двата края, докато не се родим. Посещавали всяко медицинско заведение, покрай което минавали, но си мисля, че по онова време нещата са се ограничавали горе-долу с измерване на кръвното и слушането на двете малки сърчица. Не правели прегледи с ултразвук. Мама и татко нямали представа, че нещо не е наред. Докато не станало твърде късно... „Болницата“, в която съм се появила на бял свят, беше медицински център в края на града. Намираше се в сянката на огромен „Уолмарт“, който несъмнено бе виновник за всички празни магазини по главната улица. Беше едно от онези провинциални заведения, чиято основна работа е или да закърпят хората и да ги изпишат с шише аспирин, или да ги препратят към истински болници. Пълна мизерия. Дори не ми се мисли какво ли е било навремето.

- Разприказвах се със сестрата на рецепцията, обясних върху какво работя и какво търся - продължи Лив. - Тя ме заведе в един склад, пълен до тавана с кутии със стари архиви. Беше пълна каша. Отне ми цял час само да намеря кутията от интересуващата ме година. Документите вътре бяха още по-объркани. Изрових записите на ражданията и ги прочетох. Моето го нямаше, затова си записах имената на всички служители от онова време и убедих рецепционистката да ме свърже с един от тях - сестра, която работела в центъра през осемдесетте, някоя си госпожа Кинтнър. Беше се пенсионирала преди няколко години. Отидох да я видя. Седнахме на верандата и пихме лимонада. Помнеше майка ми. Каза, че била прекрасна. Че се борила два дни, за да ни роди. Не можели да разберат какъв е проблемът, докато не ни извадили от „капака“, както го нарече - спешно Цезарово сечение.

Лив бавно стана от стола.

- Родила съм се като Сам Нютьн - шепнешком промълви тя. - Името на брат ми бе Сам Нютън. Родили сме се в един и същи час, в един и същи ден, от едни и същи родители. Близнаци сме. - Обърна се надясно и издърпа блузата от джинсите си. - Но не обикновени близнаци.

Вдигна блузата.

Аркадиан видя белег - по-бял от бледата ѝ кожа. Полегнал на една страна кръст. Абсолютно същият като онзи, който бе видял върху тялото на монаха.

- За много братя и сестри се говори, че са като вързани - рече Лив. - Ние наистина сме били. Трите ни долни ребра били общи. Жълтите вестници по супермаркетите описват това като сиамски близнаци. В медицинските среди нашият случай е известен като омфалопагия, при която новородените са свързани при гърдите. Понякога могат да имат общи органи, например черен дроб. При нас е имало само обща кост.

Лив пусна блузата си и отново седна.

- Сестра Кинтнър каза, че сме направили голям фурор. Дотогава не било имало случаи свързаните близнаци да са от различен пол и затова докторите били много развълнувани. После, когато състоянието на майка ми и нашето се влошило, изпаднали в паника. Тя изгубила твърде много кръв, получила много вътрешни наранявания при опита да роди двойното бебе и така и не дошла в съзнание. Предполагам, че лекарите осъзнали, че вината е тяхна или най-малкото на болницата, затова потулили всичко. Майка ми умряла осем дни след раждането ни - в същия ден, в който двамата със Самюъл сме били разделени хирургически. Едва тогава открили, че е издаден само един акт за раждане. Бързо издали втори за мен, като вместо датата на раждането вписали датата на разделянето ни. Може би от техническа гледна точка съм станала индивид точно тогава. На баща ми му хрумнало да ме кръсти на майка ми. Лив Адамсен било моминското ѝ име, името на момичето, в което се влюбил и за което се оженил.

Аркадиан попиваше новата информация. Сравни я с онова, което вече знаеше, и затърси въпроси, които още не бяха намерили отговора си.

- А как така фамилията на баба ви е различна от тази на майка ви?

- Норвежка традиция. Децата приемат името на бащата. Бащата на баба бил Ханс, така че тя става Хансен, което буквално означава син или дете на Ханс. Дядо ми бил Адам, така че тя била Адамсен. Проследяването на родословни дървета е същински ад, ако си скандинавец.

Лив погледна вестника. Лицето на Самюъл се взираше в нея.

- Казахте, че искате да ми покажете нещо, което би могло да обясни смъртта на брат ми - каза тя. - Какво е то?