Саймън Тойн - Sanctus

- Стигнахме. - Ердем взе един остър завой и видя проснатата фигура в другия край на уличката. Нямаше и помен от полицейска кола. Нямаше помен от никого.

- Седемнайсет минути - каза Кемал и натисна копчето на радиото, което щеше да регистрира времето на пристигането в централата. - Не е чак толкова зле.

- И без нито една драскотина - добави Ердем, спря линейката, свали ключовете от запалването и се измъкна от мястото си с добре заучено движение.

Мъжът на улицата беше мъртвешки блед и Ердем откри причината веднага щом го обърна. Цялото му дясно бедро бе подгизнало от кръв. Ердем повдигна разкъсания панталон да види колко сериозно е поражението - и спря. Вместо в зейнала рана се взираше в окървавена превръзка, стегната и направена сравнително скоро. Канеше се да се обърне и да извика Кемал, когато студеното дуло се опря във врата му.

Кемал не бе успял дори да стане от мястото си, когато брадатият се появи на отворения прозорец и насочи пистолет към лицето му.

- Обади се - каза с акцент, който приличаше на английски. - Няма нужда от помощ. Кажи им, че мъжът, когото сте намерили, е просто пиян.

Кемал посегна към микрофона и слушалките; погледът му се стрелкаше между черната дупка на дулото и спокойните сини очи на мъжа. Това бе едва вторият път за близо шест години, откакто попадаше в засада. Знаеше, че в такава ситуация трябва да запази спокойствие и надежда, но този тип наистина изглеждаше опасен. Първия път нападателите носеха скиорски маски и бяха толкова изнервени, че с еднакъв успех можеха да хвърлят оръжията или да стрелят. Този обаче беше спокоен и не криеше лицето си. Единствената му маска беше гъстата брада, която растеше на кичури около стари белези от изгаряне, и червената качулка на мушамен анорак над дългата светлоруса коса.

Ръката на Кемал намери микрофона, той го вдигна и направи каквото му беше наредено.

Лив се взираше в снимката.

Метален поднос с бяла салфетка, върху която имаше пет малки кафяви семки. Върху блестящата повърхност на всяка беше надраскано нещо.

Аркадиан плъзна трета снимка и каза:

- Символите са нанесени от двете страни. Пет семки, десет символа. Предимно букви, малки и главни.

Разположи снимките така, че да се застъпват. Буквите се наредиха в двойки.

Т а М + k

? s A a I

- Подредени са в същия ред на двете снимки, така че можете да видите кои знаци на коя семка са - в случай че двойките са подбрани нарочно. Аз лично не мога да открия нищо смислено в тях, но може би точно това е смисълът. Вероятно целта е била посланието да не е очевидно за всеки. Може да е било предназначено само за вас.

Лив погледна бърканицата букви.

- Означават ли нещо?

- Не на пръв поглед - отвърна тя. - Мога ли да ползвам отново химикалката?

Аркадиан бръкна в джоба си и ѝ я подаде.

Лив взе вестника, приглади го и преписа символите в пустото небе около фигурата на брат си. Видя името му да се появява от буквите и го изписа по букви, после добави останалите символи отдолу, за да запази оригиналните двойки.

s а М I ?

a + A k T

Дали не беше съкратено посланиe, че САМЮЪЛ е бил АТАКУВАН? Изглеждаше малко пресилено. Пък и семките бяха открити по време на аутопсията, което определено правеше предупреждението някак излишно.

- Нямате ли експерти по разбиване на кодове?

- Има един професор по криптология в университета в Газиантеп, който ни помага от време на време, но не съм му се обаждал. Струва ми се, че брат ви е положил необичайни грижи това съобщение да не бъде открито от неподходящите хора, така че най-малкото, което мога да сторя, е да уважа това желание. Наистина мисля, че то е било предназначено за вас и че вие сте единствената, която ще може да намери някакъв смисъл в него. - Аркадиан сниши глас. - Никой друг не знае за тези семки. Само патологът, който ги намери, аз, а сега и вие. Не включих снимките в досието. Ако се разчуе за тях, всеки специалист по Руин и запалянко на тема Тайнството ще се втурне да ми предлага разчитането си. Опитвам се да разреша случая, а не да разбера какво представлява Тайнството - макар че... - Отново погледна семките.

- Макар че? - подкани го Лив.

- Макар че подозирам, че двете неща спокойно биха могли да се окажат едно и също.

Два етажа по-долу една луничава ръка въведе потребителско име и парола, които даваха достъп до полицейската база данни. Екранът премигна и се стартира клиентът за електронна поща. Имаше седем нови съобщения. Шест бяха паметни бележки от отдела, а седмото - от някой си GARGOILE. Графата ОТНОСНО: беше празна. Човекът надникна нервно над монитора и отвори съобщението. То се състоеше от една-единствена дума: Зелено.