Саймън Тойн - Sanctus

Стегна връвта на раницата, метна я на рамо и тръгна към изхода. Не погледна назад. Случващото се в терминала не го засягаше. Мисията му бе другаде.

Понеже няма нищо тайно,

което да не стане явно; и нищо

не е станало, за да бъде скрито,

но за да излезе наяве.

Лив се взираше в гладките звукоизолиращи стени и малкото огледало, зад което несъмнено се криеше стая за наблюдение. Запита се дали сега там не седи някой и не я гледа. Загледа се в отражението си - мръсни дрехи, полепнала по черепа коса. Вдигна ръка да оправи прическата си, но се отказа - беше губене на време.

Отначало реши, че са я довели на това място само защото помещенията за разпит са единственото място в полицейското управление, където пушенето е позволено. Сега, докато гледаше отражението си, не бе съвсем сигурна дали това е причината. Може би просто я държаха настрана, тъй като приличаше на луда. Наистина се бе чувствала донякъде така, докато даваше показания и описваше събитията от пристигането си на терминала до момента, когато се върна с препъване в него след опита за отвличане.

Сякаш всичко се бе случило на друг човек. Чувството се засили, когато полицаят, който снемаше показанията ѝ, излезе да ѝ донесе поредната цигара; когато се върна, в поведението му се долавяше смътна промяна. Тихото му съчувствие бе заменено от хладна дистанцираност. Завърши ритуала почти мълчаливо, накара я да прочете и да подпише документа, след което изчезна без нито дума; щорите от външната страна на прозореца не ѝ позволиха да види накъде отива.

От вътрешната страна на вратата нямаше дръжка. Промяната в поведението на ченгето и мълчаливото чакане в ярко осветената стая със завинтените за пода маса и столове я караха да се чувства като арестувана.

Лив бавно вдигна догарящия фас от пепелника и дръпна. Вкусът бе чужд и неприятен, но това не я отказа. Собственият ѝ смачкан пакет беше останал в мешката на задната седалка на колата на Гейбриъл заедно с паспорта ѝ, кредитните карти и всичко друго, ако не се брои телефонът. Аркадиан явно пътуваше насам. Надяваше се, че той ще прояви повече съчувствие от колегите си. Помисли си за собственото си пътуване по криволичещия път между тъмните грамади на планините, после по ярко осветените улици на града, който успяваше да изглежда едновременно невероятно стар и много модерен. Спомни как гледаше уморено от задната седалка на полицейската кола прелитащите покрай тях знаци - от познатата емблема на „Старбъкс“ и фасадите от хром и стъкло на банките до малки дюкянчета от камък, предлагащи медни изделия, килими и сувенири, както бяха правили още в библейските времена.

Дръпна отново от вонящия фас, сбърчи нос и го изгаси в пепелника, на чието дъно бе изобразена Цитаделата. Бутна го настрани и подпря глава на ръцете си. Климатичната инсталация бръмчеше едва доловимо. Затвори уморените си очи, за да се отърве от ярката светлина, и въпреки всичко, през което бе минала, заспа за секунди.

„Клиника за котки, кучета и домашни любимци“ се намираше на ъгъла на „Благодат“ и „Опрощение“ в сърцето на Изгубения квартал. Само по себе си наличието на ветеринарно заведение в такава пропаднала и съмнителна част на града беше необичайно, но фактът, че зад матираните стъкла на фасадата светеше, бе още по-странен.

В кръговете, в които се движеше Кутлар, обикновено я наричаха „Клиниката за кучки“ - свидетелство за работата, която се вършеше там през малките часове. Повечето от тези процедури, за които не се изискваше медицинско досие и се плащаха в брой, се извършваха върху жени. В града нямаше сводник, който да не е използвал клиниката в един или друг момент за всевъзможни услуги, от набързо уреден нелегален аборт до подбиващи цените стерилизации, извършвани под маската на слагане на контрацептиви. Спиралите и хапчетата бавно усвоявани хормони бяха сравнително скъпи, затова стерилизацията беше по-изгодна. Повечето момичета научаваха за направеното им чак след години.

Клиниката предлагаше и други, по-специализирани услуги, тарифите за които бяха доста по-високи поради по-дългите срокове зад решетките, с които се санкционираха.

Кутлар никога досега не бе използвал това място. Нямаше домашни любимци и до неотдавна беше достатъчен късметлия предвид областта, в която работеше, да не прибягва до сделките под масата. Всичко това се бе променило на шибания от дъжда път за летището, когато деветмилиметровият куршум се бе сплескал при преминаването през вратата на микробуса и се бе разцепил на две, когато се заби в десния му крак. Едната половинка сега лежеше в металния поднос. Кутлар я погледна, усети как стомахът му се преобръща и се извърна. Видя отражението си във вратата на кабинета. Бръснатата му глава бе плувнала в пот и лъщеше на светлината на операционните лампи, хлътналите му очи приличаха на пусти сенки. Осъзна, че прилича на мъртвешка глава, потръпна и отмести поглед.