Саймън Тойн - Sanctus

Затвори браузъра и прекара следващите двадесет минути в описване на малобройните събрани факти, първоначалните си мисли и наблюдения в досието по случая. Когато приключи, прочете бележките си, после прерови снимките от аутопсията, докато не намери онази, която му трябваше.

Погледна отново тънката ивица кожа върху подноса. Светкавицата на апарата ясно открояваше дванайсетте грубо надраскани числа. Копира ги в мобилния си телефон, затвори досието, грабна сакото си от облегалката на стола и тръгна към вратата. Имаше нужда от малко въздух и нещо за хапване. Винаги мислеше по-добре в движение.

Два етажа по-долу, в един задръстен със стари досиета кабинет, нечия бледа ръка с лунички въведе хакната парола в компютъра на администратора, който работеше на смени и чието работно време започваше след два часа.

След кратка пауза мониторът оживя и окъпа тъмното помещение със студената си светлина. Стрелката се плъзна по екрана, намери иконата на сървъра и я отвори. Един пръст задвижи колелцето на мишката и превъртя папката с файловете, докато собственикът му не намери онова, което търсеше. Той бръкна под бюрото и включи флашка в компютъра. На работната площ се появи нова икона. Стрелката завлече досието на монаха върху нея и съдържанието му започна да се копира - докладът от аутопсията, снимките, записаните коментари, бележките на Аркадиан.

Всичко.

Лив Адамсен се облегна на грубия ствол на единствения кипарис, който стърчеше на поляната до болницата, отметна глава и с наслада издиша цигарения дим към надвисналите над нея клони. През зеления балдахин се виждаше големият осветен кръст на покрива на сградата, подобно на някаква изкривена луна в бавно изсветляващото небе. Когато една дефектна луминесцентна лампа в него примигна, нещо проблесна върху кората на две-три педи над главата ѝ. Тя се пресегна и го докосна предпазливо. Пръстите ѝ се изцапаха с нещо лепкаво и миришещо на гора. Смола, при това много - прекалено много за едно здраво дърво.

Повдигна се на пръсти да огледа източника на сълзенето. Откри редица пукнатини и цепки в кората. Приличаше на често срещано заболяване на този тип дървета, несъмнено причинено от дългата суха и леденостудена зима. Беше забелязала същите признаци при кипарисите в градината на Бони и Майрън. Все по-топлите лета изсушаваха земята и отслабваха корените. Суровите студени периоди позволяваха на този и на други гниещи процеси да засегнат смъртоносно дори най-силните дървета. В началния стадий можеш да изрежеш засегнатите места, но доколкото можеше да прецени, за това дърво вече бе твърде късно.

Постави нежно длан върху кората и дръпна дълбоко от цигарата. Миризмата на смола се смеси с тютюневия дим. Представи си кипариса горящ насред поляната, клоните му се сгърчваха и почерняваха, гладните пламъци близваха червената смола, а тя кипеше и съскаше. Погледна смълчания паркинг, за да се увери, че все още е сама; видението я беше стреснало. Приписа го на разклатените си емоции и умората от наблюдаването на „естественото“ раждане, завършило с облечени в бели престилки хора, откарващи Бони към чакащата родилна зала. Поне двете бебета, момче и момиче, бяха живи и здрави. Не беше очаквала да пише точно такъв материал, но предполагаше, че ще свърши работа. Драмата определено си я имаше, при това в изобилие. Спомни си момента, когато би тревога.

После си спомни обаждането.

Караше с този телефон от години. Беше толкова стар, че едва можеше да прати текстово съобщение, та какво остава да прави снимки или да сърфира в интернет. Малцина знаеха, че го има. Още по-малко знаеха номера ѝ. Превъртя наум съвсем краткия списък на онези, които го имаха.

След като започна работа в криминалния отдел, Лив беше възприела така наречената „вкъщи ли съм - няма ме“ система. Първата история, която трябваше да отрази, изискваше да преследва и да интервюира един особено безскрупулен адвокат, представляващ още по- безскрупулен местен строителен предприемач, съден от щата за няколко случая на подкупи за получаване на разрешителни за строеж. Беше оставила номера си на адвоката, за да ѝ звънне. За съжаление, онзи, който ѝ се обади, беше клиентът му. Когато телефонът иззвъня, тя се беше покатерила на една череша с ножица за подкастряне. Ругатните, с които я засипа онзи, едва не я накараха да падне от дървото, но Лив все пак успя да слезе, отиде в кухнята, взе писалка и хартия и записа всичко, което ѝ бе казал предприемачът, дума по дума. Този инцидент и дословните цитати станаха крайъгълният камък на изпепеляващата статия, която написа за случая.