Саймън Тойн - Sanctus

- Било е нарочно - прошепна.

Рийс вдигна поглед от цифровите везни, които в момента показваха тежестта на черния дроб.

- Разбира се, че е било нарочно.

- Не, имам предвид начина , по който е паднал. Самоубийците обикновено са доста праволинейни. Скачат или заднешком, или надолу с главата.

- Главата е най-тежката част от тялото - каза Рийс. - Притеглянето винаги я обръща надолу - стига падането да е достатъчно дълго.

- А падането от върха на Цитаделата определено е дълго. Повече от триста метра. Нашият човек обаче си остана в хоризонтално положение - чак до долу.

- И какво означава това?

- Означава, че падането е било контролирано.

Аркадиан отиде до подноса с расото, взе пинцети и разтвори втвърдената тъкан на единия ръкав.

- Виж тук. Разрезите при китките са били за ръцете. Това означава, че е можел да опъне расото като крило. - Пусна ръкава и продължи да претърсва гънките, докато не намери другите разрези малко над полите. - А тези са били за краката. - Пусна расото и се обърна към Рийс. - Ето защо не е паднал надолу с главата. Той не е скочил от планината - а е полетял от нея.

Рийс погледна отвореното изкормено тяло.

- В такъв случай бих казал, че определено е трябвало да поработи върху приземяването.

Аркадиан подмина коментара му без коментар и продължи мисълта си:

- Може би е смятал, че може да намали скоростта на падането достатъчно, за да оцелее. Или може би...

Представи си отново монаха, разперените му ръце, наведеното напред тяло, главата още по-напред, сякаш се бе съсредоточил върху нещо, сякаш се е...

- Прицелвал.

- Какво?

- Мисля, че се е целел в конкретно място.

- И защо?

Добър въпрос. Защо да се целиш някъде, ако ще умреш където и да паднеш? Но пък смъртта явно не беше основната цел, тя не бе толкова важна, колкото... свидетелите.

- Прицелвал се е, защото е искал да падне на наша територия!

Рийс сбърчи чело.

- Цитаделата е държава в държавата - обясни Аркадиан. - Всичко от другата страна на рова и стената е тяхно; всичко от тази страна е наша отговорност. Искал е да е сигурен, че ще се озове от нашата страна на рова. Искал е да се случи всичко това. Искал е публично разследване. Искал е да видим тези разрези по тялото му.

- Но защо?

- Нямам абсолютно никаква представа. Но каквото и да е, според него си е заслужавало смъртта. Смъртното му желание, в буквалния смисъл, е било да се махне от онова място.

- И какво ще правиш, когато някоя голяма религиозна клечка се обади и си поиска монаха? Ще му изнесеш лекция за юрисдикцията ли?

Аркадиан сви рамене.

- Досега не са признали, че е от техните хора.

Погледна към разрязаното тяло на монаха и хирургически прецизните белези по врата, краката и ръцете. Може би белезите бяха някакво послание и онези, които биха поискали тялото, знаеха какво означават.

Рийс взе една кутия изпод масата за аутопсии, пусна записа и започна да изстисква съдържанието на стомаха в нея.

- Добре - каза той. - Съдържанието в стомаха е съвсем малко, така че последната вечеря на нашия приятел трудно може да се нарече банкет. Изглежда, последното, което е изял, е ябълка, може би и хляб известно време преди смъртта си. Ще изпратя проба за анализ. Съдържанието на стомаха до голяма степен не е смляно, което предполага, че храносмилателната му система е била напълно или частично неработеща, а това говори за силен стрес преди смъртта. Момент - каза той, когато нещо помръдна в хлъзгавите мембрани между пръстите му. - Тук има и още нещо.

Аркадиан приближи масата. Нещо малко и тъмно цопна в супата от ябълкова каша и стомашен сок. Приличаше на навита ивица препечено телешко.

- Това пък какво е?

Рийс го взе, отнесе го до умивалника, бутна ръчката на крана с лакът и задържа нещото под водната струя.

- Прилича ми на ивица кожа - каза той, докато го оставяше върху поднос със салфетка. - Навито е, може би за да го глътне по-лесно.

Взе пинцети и започна да го развива.

- Една от гайките на расото му липсваше, нали? - прошепна Аркадиан.

- Май току-що я намерихме.

Рийс постави находката до мащаба, изписан на ръба на подноса. Аркадиан направи още една снимка и я включи в досието. Рийс обърна ивицата, за да фотографират и другата страна, и изведнъж сякаш нещо изсмука въздуха от помещението.

Двамата стояха като замръзнали.

Без да кажат нито дума.

Аркадиан вдигна фотоапарата.

Щракането на затвора извади Рийс от транса му.

Той прочисти гърлото си и каза високо: