Саймън Тойн - Sanctus

- Както заповядаш - отвърна Атанасий. - Но ако онова, което ми показа току-що, наистина е единственото останало копие от книгата, кой друг би могъл да знае за... - Поколеба се. Не беше съвсем сигурен как да опише древните думи върху каменната плоча. Не искаше да използва „пророчество“, защото можеше да се изтълкува, че думите са Божията воля, а това само по себе си бе ерес. - Кой друг би могъл да знае за подробностите около... предричането...?

Игуменът кимна одобрително на предпазливостта му. Тя потвърждаваше, че Атанасий е подходящият човек, който да се заеме с официалната страна на ситуацията: притежаваше нужната политическа изтънченост и дискретност. Неофициалната страна бе грижа на самия него.

- Не можем просто да вярваме, че унищожаването на всички книги и разпространителите им е унищожило думите и мислите, които са се съдържали в тях - обясни той. - Лъжите са като бурените. Можеш да ги скубеш, да тровиш корените им, да ги гориш, но те винаги намират начин да се върнат. Затова трябва да приемем, че това „предричане“, както мъдро се изрази, е известно под някаква форма на враговете ни и че те се готвят да действат според него. Но не се безпокой, братко - каза той и положи тежката си като мечешка лапа ръка на рамото на Атанасий. - Устоявали сме на далеч по-опасни заплахи от тази в нашата дълга и сложна история. Сега трябва просто да правим онова, което сме правили винаги - да сме една крачка напред, да вдигнем подвижния мост и да изчакаме външната заплаха да се оттегли.

- А ако не се оттегли? - попита Атанасий.

Хватката върху рамото му се стегна.

- Тогава ще атакуваме с всичко, с което разполагаме.

Рийс избра точка в горната част на гръдната кост, натисна силно скалпела и го прокара гладко през плътта чак до срамната кост, като внимателно следваше дължината на белега. Завърши Y-образния разрез с още две дълбоки линии от върха на първата до външните краища на счупените ключици на монаха. Накрая сряза кожата и мускулите на гърдите, издърпа ги и разкри потрошените ребра. Тук обикновено му трябваха хирургически ножици или трион, за да разреже гръдния кош, който защитаваше сърцето, белите дробове и другите вътрешни органи, но силният сблъсък със земята бе свършил по-голямата част от работата вместо него. Трябваше само да среже няколко сухожилия, за да стигне до гръдната кухина.

- Би ли чукнал квадрата вместо мен? - Рийс кимна към монитора. - Ръцете ми са заети.

Аркадиан погледна окървавените ребра под ръцете на доктора и пусна на запис.

- Добре - започна Рийс с бодрия си тон. - Първото впечатление е, че вътрешните органи са изненадващо добре запазени предвид силата на удара. Ребрата определено са си свършили работата, макар да са почти напълно унищожени.

Направи няколко умели разреза в кухината, за да отдели ларинкса, хранопровода и сухожилията, свързващи основните органи с гръбначния стълб, преди да вдигне всичко това наведнъж и да го прехвърли в широк метален контейнер.

- По черния дроб има следи от кръв, но никой от главните органи не е изгубил цвета си, така че жертвата не е имала ссриозен вътрешен кръвоизлив - каза той. - Смъртта вероятно е настъпила от системен срив на органите след масивната травма, което ще потвърдя след привършването на тестовете за токсини в кръвта и тъканите.

Отнесе контейнера до тезгяха покрай стената и започна рутинно измерване на черния дроб, сърцето и белите дробове, като взе проби от тях.

Аркадиан погледна към телевизора в ъгъла и отново се озова пред зловещата картина на мъжа, който сега бе на парчета пред него, застанал гордо и съвсем жив на върха на Цитаделата. Всички новинарски канали използваха тези кадри. На тях се виждаше как монахът пристъпва към ръба. Как поглежда надолу. Как се накланя напред и после изведнъж изчезва. Камерата рязко се измества надолу и увеличава образа, за да проследи падането. Улавя го, губи фокус, улавя го отново и се мъчи да го държи в кадър. Беше все едно да гледаш записа на Запрудер на убийството на Кенеди или самолетите, врязващи се в Близнаците. В материала имаше нещо знаменателно и смразяващо кръвта. Аркадиан не можеше да откъсне очи от екрана. В последния момент камерата отново изгуби монаха и образът се дръпна назад точно навреме, за да покаже основата на Цитаделата и как тълпата се дръпва потресена от мястото, където бе паднало тялото.

Сведе очи към пода. Превъртя наум видяното отново и отново, свързваше отделните фрагменти от падането...