Саймън Тойн - Sanctus

- Това не е просто скачане - отбеляза Аркадиан.

- Какво искаш да кажеш?

- При повечето самоубийства основната цел е смъртта. Това обаче не се отнася за този тип. Смъртта му беше някак си... второстепенна. Мисля, че основният му мотив е някакъв друг.

Веждите на Рийс изпълзяха почти до косата му.

- Ако се хвърлиш от върха на Цитаделата, смъртта е доста напред в дневния ти ред.

- Но защо му е било да се катери чак до върха? Падане и от много по-ниско би свършило същата работа.

- Може да се е страхувал да не оживее и да остане сакат. Доста от по-боязливите самоубийци завършват в болницата вместо в гроба.

- И така да е, не му е било нужно да се мъчи до самия връх. Не му е трябвало и да чака. Но го е направил. Стоял е бог знае колко на студа, напълно изтощен, с множество кървящи рани, и е чакал утрото. Защо му е било да прави това?

- Може да си е почивал. Подобно катерене сигурно е страшно изтощително. А и сигурно е кървял по целия път нагоре. И когато се е добрал до върха, вероятно е припаднал от умора, а после слънцето го е съживило. И тогава го е направил.

Аркадиан се намръщи.

- Само че не стана така. Той не просто се е събудил и е скочил от планината. Стоя горе с разперени ръце поне два часа. - Имитира позата. - Защо му е да го прави, ако просто иска да сложи край на всичко? Сигурен съм, че публичността на смъртта му е от значение. Единствената причина да стоим тук и да водим този разговор е, че е чакал, докато си осигури зрители. Ако беше изиграл номера си посред нощ, едва ли щеше да се появи в новините. Знаел е точно какво прави.

- Добре - отстъпи Рийс. - Значи може би този тип е страдал от недостиг на внимание като дете. Каква е разликата? Така и така е мъртъв.

Аркадиан се замисли.

„Каква е разликата?“

Знаеше, че шефът му иска целият случай да се изясни бързо и безпроблемно. Умният ход бе да пренебрегне естественото любопитство, с което се беше родил, и да престане да задава мъчни въпроси. Но пък не можеше просто да хвърли значката си и да се заеме с предлагане на ваканционни квартири или да стане екскурзовод.

- Виж, поех този случай не по свое желание - каза той. - Твоята работа е да установиш каква е причината за смъртта. Моята - да разбера защо се е стигнало до нея, а за да го направя, трябва да се опитам да разбера нагласата на този тип. Скачащите отвисоко обикновено са жертви. Хора, които вече не могат да се справят, които поемат по пътя на най-малкото съпротивление към смъртта. Този обаче е имал кураж. Той не е класическа жертва и определено не е тръгнал по пътя на най-малкото съпротивление. Което ме кара да мисля, че действията му са означавали нещо за него. И че може би са означавали нещо и за някой друг.

Атанасий забърза по коридора след игумена. Ореолите и на двамата с всяка крачка ставаха все по-ярки.

- И така - каза игуменът, без да забавя ход, - кой е поел разследването?

- Някой си инспектор Аркадиан - задъхано отвърна Атанасий. - Вече поиска да говори с някой, който евентуално разполага с някаква информация за покойния. Заръчах на братята отвън да кажат, че смъртта е била трагедия и че сме готови да помогнем по всякакъв начин за изясняването ѝ.

- Каза ли, че го познаваме?

- Казах, че в Цитаделата живеят и работят много хора и че ще се погрижим да открием дали някой от тях не е изчезнал. Не бях сигурен дали искаме да обявим, че е един от нас, или предпочитаме да останем настрана.

Игуменът кимна.

- Добре си постъпил. Кажи отвън да продължат със същото любезно сътрудничество - засега. Възможно е проблемът с тялото на брат Самюъл да се реши без наша намеса. След като властите завършат огледа и не се появят роднини, можем да излезем и да предложим да вземем тялото като израз на съчувствие. Така ще покажем на света каква любяща и грижовна църква сме и как сме готови да приемем клетата окаяна душа, решила да сложи край на живота си по такъв самотен и трагичен начин. Освен това ще си върнем брат Самюъл, без да ни се налага да признаваме, че сме били близки с него.

Спря, обърна се и прониза Атанасий с острите си сиви очи.

- Същевременно в светлината на онова, което току-що прочете, трябва да сме и бдителни. Не бива да оставяме нищо на случайността. Ако се съобщи нещо необичайно, каквото и да е, трябва да сме готови да приберем тялото на брат Самюъл незабавно, по какъвто и да било начин. - Изгледа Атанасий изпод гъстите си вежди. - Така че ако се случи някакво чудо и той възкръсне, поне ще бъде в ръцете ни. Каквото и да става, не можем да позволим на враговете да се доберат до тялото.