Саймън Тойн - Sanctus

Аркадиан се пресегна зад Рийс и натисна мигащия червен бутон, за да спре записа.

- С други думи - рече той, - нашият човек се е покатерил на върха, използвайки колана си като алпинистко въже, нарязал е ръцете и краката си по пътя, висял е горе достатъчно дълго, за да започнат раните му да заздравяват, а после се е хвърлил веднага щом се е събрала достатъчно голяма тълпа, за да съсипе сутринта ми. Случаят е изяснен. Така че колкото и да ми харесва да вися тук, имам и други не чак толкова обаятелни, но все пак заслужаващи си случаи. Така че ако нямаш нищо против, ще използвам телефона до машината за кафе и ще се опитам да свърша малко истинска полицейска работа. - Обърна се и излезе от кръга ярка светлина над масата за аутопсии. - Викай, ако намериш нещо.

- О, не се и съмнявай. - Рийс взе грамадни ножици. - Сигурен ли си, че не искаш да гледаш? Смятам да му срежа расото. Не всеки ден се случва да видиш гол монах.

- Ти си побъркан, Рийс. - Аркадиан вдигна телефона и се зачуди с кой от шестте текущи случая да започне.

Рийс погледна към трупа, усмихна се и промърмори:

- Да бе, побъркан! Пробвай да правиш това всеки ден и да останеш нормален.

Пъхна ножицата под яката на расото и започна да реже.

Атанасий последва водещата светлина зад ъгъла и продължи по дългия тъмен коридор, в края на който го очакваше забранената зала. Дори да имаше хора отпред, не можеше да ги види. Кървавочервената светлина в залата не беше предвидена да се вижда отдалеч. Спря в тъмното. Никак не му харесваше, че не може и да чуе нищо. Беше чул веднъж как Тома обясняваше на Самюъл, че било свързано с постоянния нискочестотен сигнал, който не се долавя от човешкото ухо, прекъсва всички звукови вълни и не им позволява да се разпространяват извън кръга светлина около теб. Това означаваше, че може да си на три метра от някого и пак да нямаш представа какво казва. Така всичките четиридесет и две зали си оставаха потънали в характерната за библиотеката тишина, дори да бяха пълни с учени глави, спорещи по богословски теми. Означаваше също, че въпреки бързия си и целенасочен марш по тъмните коридори Атанасий не можеше да намери утеха дори в звука на собствените си стъпки.

Беше преполовил коридора, когато го видя. Кратко, в самия край на светлината. Призрачен бял проблясък в тъмното.

Отскочи назад, като се взираше в мрака и се опитваше да зърне отново онова, което беше видял. Нещо го шляпна по гърба и той рязко се завъртя. Зад него имаше каменен шкаф за книги. Обърна се отново, опитваше се да различи нещо в зловещата тъмнина.

И отново го видя.

Отначало като съвсем смътно очертание, подобно на рееща се в мрака паяжина. С приближаването си нещото започна да се преобразява в мършава тътреща се фигура. Тялото бе кльощаво и кокалесто и сякаш едва издържаше тежестта на расото, което висеше като час- тично обелена кожа; дългата рядка коса се спускаше пред невиждащите очи. Въпреки противния вид на бавно приближаващия монах Атанасий усети как цялото му тяло се отпуска.

- Братко Понти - изпъшка той. - Ама че ме стресна!

Беше уредникът, стар монах, специално избран да чисти и поддържа голямата библиотека, защото слепотата му означаваше, че не се нуждае от осветление, за да си върши работата. Той завъртя глава по посока на гласа и се загледа право през Атанасий с млечнобелите си очи.

- Съжалявам. - Гласът му бе дрезгав: гърлото му беше пресъхнало от въздуха. - Опитвам се да се придържам близо до стените, за да не се блъскам в хората, но тази част е малко тесничка, нали, братко...?

- Атанасий.

- А, да. - Понти кимна. - Атанасий. Помня те. Идвал си тук и преди, нали? - И махна в посока на залата.

- Веднъж - отвърна Атанасий.

- Точно така. - Брат Понти пак бавно кимна, сякаш се съгласяваше с чутото. - Е, да не те бавя - каза и се обърна сковано към изхода. - Той вече е там. И ако бях на твое място, братко, не бих го карал да чака.

Обърна се и се стопи в мрака.

На Рийс му потрябваха няколко минути да се справи с напоеното с кръв расо. Разряза го от яката до долния край, а после по дължината на ръцете, като внимаваше да не ги докосва. Леко обърна тялото, издърпа дрехата и я постави върху метален поднос за отделен анализ.

Този тип бе в доста добра форма.

Или поне щеше да бъде, ако не беше паднал от триста метра върху гола скала.

Рийс чукна с пръст червения квадрат на екрана и отново започна да записва.

- Първите впечатления от тялото на субекта отговарят на онова, което може да се очаква след падане от голяма височина - масивни травми по торса, натрошени ребра стърчат на няколко места от двете страни на гръдния кош, напълно в съответствие със счупванията, причинени от много бързо спиране на свободно падащо тяло при контакт със земята. Тялото е покрито с дебел тъмен слой съсирена кръв от многобройните прободни рани. Двете ключици са счупени на няколко места, дясната стърчи през кожата в основата на врата. Изглежда, че има... - вгледа се по-внимателно - някакво по-старо неравномерно порязване хоризонтално на врата от едното рамо до другото.