Саймън Тойн - Sanctus

Само трима души имаха постоянно право да влизат в това помещение - прелатът, игуменът и главният библиотекар отец Малахия. Другите трябваше да получават специално разрешение от някой от тях, но това се случваше рядко. Ако някой волно или неволно влезеше тук без нужната оторизация, светлината си оставаше изключена, а безмълвната аларма уведомяваше постоянната охрана да се втурне през тъмните коридори и да се погрижи за натрапника.

По традиция наказанието за влизане в забранената зала беше сурово, винаги се налагаше публично и служеше като свиреп пример за всички, които биха дръзнали да сторят подобно нещо. В миналото нарушителите били изкарвани пред всички свещеници и монаси и им вадели очите, за да бъдат пречистени от онова, което са видели; езиците им били изтръгвани с нажежени клещи, за да не могат да повторят нещо, което са научили неволно; а в ушите им било сипвано разтопено олово, за да изгори забранените думи, прошепнати вътре.

После обезобразеното тяло на нарушителя било изхвърляно от Цитаделата като предупреждение към другите за опасностите от неподчинението и търсенето на забранено знание. Именно от този зловещ ритуал се появила поговорката „Не виждай зло, не чувай зло и не говори зло“. Към нея имаше и четвърта, по-малко известна фраза, съветваща „Не прави зло на другите“, която изглеждаше донякъде неуместна предвид историята на появата ѝ.

Подобно на всички други в Цитаделата, Атанасий бе чувал истории за това какво се случва с онези, които се озоват в забранената зала, но доколкото знаеше, вече стотици години никой не бе подлаган на наказанието. Това отчасти се дължеше на променилия се свят, който вече не търпеше подобни прояви на варварщина, но най-вече на факта, че никой не смееше да влезе тук без нужното разрешение. Самият той досега бе стъпвал в залата само веднъж, когато бе назначен за иконом, и се беше надявал, че никога няма да му се наложи да я посети отново.

Докато вървеше прилежно в сумрака, без да откъсва поглед от светлинките в пода, се запита каква е причината да бъде повикан тук и дали не е било направено още някое ужасно откритие. Може би Самюъл някак беше успял да се вмъкне в библиотеката между бягството и фаталното си катерене. Или бе влязъл в забранената зала и беше откраднал или унищожил някои от свещените и незаменими текстове...

Нишката светлинки зави рязко надясно и изчезна под невидимата каменна стена. Тя бележеше мястото, където започваше последният коридор, водещ към най-далечната зала. Каквато и да бе причината игуменът да го извика тук, скоро щеше да я научи.

- По тялото има следи от скорошни порязвания и травми по ръцете и краката - каза Рийс, продължавайки предварителния оглед. - Разрезите са много. Дълбоки. В някои случаи чак до костта. Освен това са с неравни и разкъсани краища. В някои случаи в раните се забелязва нещо като парченца скала. Махам ги и ги отделям за анализ.

Прикри с длан микрофона и се обърна към Аркадиан.

- Покатерил се е горе, преди да скочи, нали?

- Доколкото ми е известно, нямат нещо като древен асансьор.

Рийс отново погледна обезобразените длани и стъпала на монаха и си представи монументалната височина на Цитаделата.

- Мъчно катерене - отбеляза тихо, махна ръката си от микрофона и продължи: - Макар и скорошни, раните по дланите и краката показват признаци на значително съсирване на кръвта, което предполага, че са били нанесени няколко часа преди смъртта. Върху някои от по-малките разрези се е образувала съединителна тъкан, понякога покриваща парченцата скала. Въз основа само на степента на заздравяване бих казал, че е бил на върха няколко дни преди да скочи.

Постави дланта върху студената керамична маса и огледа голата ръка.

- Привързаното към дясната китка въже също е ожулило сериозно кожата и е свалило епидермиса. Въжето е грубо, вероятно конопено, много здраво.

- Това е коланът му - обади се Аркадиан. Рийс вдигна очи и се намръщи неразбиращо. - Виж расото при кръста.

Рийс погледна тъмната окървавена дреха и забеляза дебела кожена гайка, грубо пришита към тъканта от едната страна. Там, където би трябвало да се намира втората, платът беше разпран. Беше забелязал други скъсани места по расото - две над полите и две при китките, но не им бе обърнал внимание.

- Въжето вероятно е служело за колан на жертвата - каза Рийс за протокола. - В средната част на дрехата има гайки, макар че едната като че ли липсва. Отново ще прибера всичко и ще го изпратя за анализ.