Саймън Тойн - Sanctus

- Не - отговори той на въпроса на Мариела. - Надявах се, че ще промени нещата, но не мога да кажа, че съм вярвал.

- А монахът? Вярваш ли, че той ще го направи?

Оскар я погледна и каза:

- Да. Да, вярвам.

Мариела се наведе и го целуна по бузата.

- Точно за това се молех - каза тихо. - А сега се моля да си прав.

В предната част на параклиса настана внезапна суматоха.

Малка група богомолци се беше събрала до олтара и напрегнатият им шепот се носеше из помещението като засилващ се вятър. Един се отдели и тръгна по пътеката към тях. Беше Жан-Клод Ландовски, внукът на френския скулптор, създал постройката, в която се молеха. Спираше до всеки от присъстващите и му казваше нещо. Изражението му бе сериозно, дори строго.

Оскар наблюдаваше реакциите на богомолците на новината. Мариела стисна ръката му. Оскар нямаше нужда да чува думите - знаеше какви ще бъдат.

- И така - започна Рийс с най-добронамерения си тон, - досие едно-осем-шест-девет-четири тире Е. Часът е десет и седемнадесет. Присъства моя милост, доктор Бартоломю Рийс от кабинета на градския следовател, и инспектор Давуд Аркадиан от градската полиция. Субектът е неидентифициран бял мъж на възраст около двадесет и пет години. Височина - хвана вградената в масата метална рулетка и я разви рязко - метър осемдесет и седем. Първоначалният оглед отговаря на сведенията на очевидците, записани в досието, на тяло с множество травми, получени при падане от голяма височина.

Намръщи се, чукна върху мигащия червен квадрат, за да спре записа, и каза в посока към машината за кафе:

- Хей, Аркидиан. Защо са те натоварили със случая? Този тип се е хвърлил от високо и е умрял на място. Доколкото мога да преценя, няма много работа за детективи.

Аркадиан бавно издиша и с рязко движение метна направената на топка обвивка в кошчето за боклук.

- Интересен въпрос - отвърна и наля две чаши кафе.

- За съжаление, това не е от самоубийствата, дето се правят на тихо и закътано местенце. - Взе кутията мляко и доля едната чаша. - И нашият човек не се е хвърлил просто от високо , а от Планината . Знаеш колко мразят началниците, когато там се случи нещо „не особено приятно“, така да се каже. Мислят, че това може да откаже хората да посещават прекрасния ни град, което ще се отрази върху продажбите на тениски със Светия Граал и стикери с „Истинският кръст Христов“ - а това определено не им харесва. Затова трябва да се погрижат да направят всичко възможно, за да отговорят на подобен трагичен инцидент.

Подаде на Рийс много бяло кафе в много черна чаша.

Рийс кимна разбиращо, отпи и заключи:

- И затова пращат цял инспектор.

- Именно. По този начин могат да дадат пресконференция и да съобщят, че полицията си е свършила най-съвестно и експертно работата и е стигнала до заключение, че някакъв тип, облечен като монах, се е хвърлил от върха на Цитаделата и е умрял. Разбира се, освен ако ти не откриеш нещо друго...

Рийс отпи дълга глътка от хладкото мляко с кафе, подаде чашата на Аркадиан, натисна червения бутон, за да продължи записа, и отсече:

- Е, да видим тогава.

Катрин Ман седеше в кабинета си на втория етаж на къщата насред купища документи на различни езици. Както обикновено, вратата към коридора беше отворена и тя чуваше стъпките по дървения под, звънящите телефони и откъслечни разговори - хората вече идваха на работа.

Беше пратила човек в овощната градина да прибере доброволците. Искаше да остане известно време насаме с мислите и чувствата си и точно в момента изобщо не ѝ бе до сериозни разговори за мъртви пчели. Помисли си за празните кошери в светлината на смъртта на монаха и потръпна. Древните хора отдавали огромно значение на знаменията, свързани с необичайното поведение на живите твари. Запита се как ли биха приели свръхестествените неща, които се случваха днес по света - топящи се полярни шапки, тропически климат в доскоро умерени зони, безпрецедентни урагани и наводнения, отровени от киселинни морета коралови рифове, изчезващи пчели. Сигурно щяха да сметнат, че настъпва краят на света.

На бюрото пред нея лежеше папката, която бе взела от седалката на микробуса. Докладът с нищо не бе разведрил настроението ѝ. Беше прочела само половината и вече знаеше, че проектът ще е твърде скъп. Може би това бе просто още една част от света, която щяха да оставят да залинее и загине. Беше вперила поглед в грижливо анотираните диаграми и графики, очертаващи първоначалните разходи по изграждането на напоителната система и прогнозите за развитието на дърветата, но виждаше издълбани върху фрагменти от плоча символи и фигурата, направена от монаха преди падането му.