Саймън Тойн - Sanctus

Сега гледаше към смачканите останки на монаха и преценяваше подробностите. Лещите на очилата увеличаваха топлите му кафяви очи. Лабораторният екип беше претърсил тялото за улики, но го бе оставил с дрехите. Грубата зелена одежда бе потъмняла от студена съсирена кръв. Ръцете, които бяха стояли разперени толкова дълго, образувайки кръст, сега бяха прибрани, вързаното на двоен клуп около дясната му китка въже беше внимателно навито до обезобразената длан. Аркадиан се намръщи. Не че аутопсиите не му понасяха - определено беше присъствал на предостатъчно; просто не бе сигурен защо бяха поискали да присъства тъкмо на тази.

Рийс прибра провисналата си коса под хирургическата шапка, пусна компютъра на подвижната стойка до масата, отвори ново досие и попита:

- Какво мислиш за примката?

Аркадиан сви рамене.

- Може да е искал да се обеси, но е решил, че е твърде банално.

Хвърли смачканата на топка обвивка на десертното блокче към кошчето до стената, но тя отскочи от ръба и се изтърколи под една скамейка. Явно му се очертаваше лош ден. Погледът му се спря за момент върху телевизора на отсрещната стена, включен на новинарския канал. Течеше предаване за монаха на върха.

- Това е нещо ново за мен - каза Аркадиан, докато вдигаше опаковката. - Първо гледаш телевизионното шоу, а после правиш дисекция на трупа...

Рийс се усмихна и обърна плоския монитор към него. Взе безжичните слушалки, закачени на монитора, сложи си ги и нагласи тънкия микрофон пред устата си, след което натисна червения квадрат в ъгъла на екрана. Той замига - MP3 файлът започна да се записва директно в досието.

Оскар де ла Круз седеше в дъното на параклиса, облечен в обичайното си бяло поло под тъмнокафявия ленен костюм. Главата му бе леко сведена. Старецът се молеше безмълвно за монаха, без да знае, че той вече е мъртъв. Накрая отвори очи и огледа мястото, за чието изграждане беше помогнал преди повече от седемдесет години.

В параклиса нямаше украса, нямаше дори прозорци; меката светлина идваше от скритите лампи, които ставаха по-ярки, колкото по-нагоре гледаш - архитектурен трик, целящ да привлича погледа нагоре. Беше откраднал идеята от величествените готически катедрали в Европа. Смяташе, че строителите им са откраднали много повече неща от него и от народа му.

Имаше още двайсетина души, събрали се на бдение - други нощни птици като него, хора от тайната конгрегация, които бяха чули новините и бяха дошли тук да се помолят и да размишляват върху това какво ли означава знакът за тях и за другите като тях. Оскар познаваше повечето - някои доста добре, но пък и мястото не бе за всеки. Всъщност малцина знаеха за съществуването му.

Мариела седеше до него, потънала в своите мисли, и редеше молитва на език, по-древен от латинския. Когато свърши, Оскар се обърна към нея и попита:

- За какво се молеше?

Тя се усмихна и погледна към олтара, над който висеше голямо Тау. През всичките години, откакто идваха тук, никога не му бе отговаряла.

Спомни си как за първи път срещна срамежливото осемгодишно момиченце, което се изчерви, когато я заговори. Параклисът тогава бе нов и статуята, в която бе построен, носеше надеждите на племето им. А сега ги държеше един човек на другия край на света - държеше ги в разперените си ръце.

- Когато построи това - прошепна Мариела и кимна към смълчаното помещение, - наистина ли вярваше, че то ще промени нещата?

Оскар се замисли. Статуята на Христос Спасителя беше построена по негово предложение и с парите, за чието събиране беше помогнал. Бе продадена на Бразилия като величествен символ на католическата нация, но всъщност бе опит за осъществяването на древното пророчество на една много по-стара религия.

Истинският кръст ще се яви на земята

Всички ще го видят едновременно - всички ще се дивят

Когато статуята най-сетне бе разкрита пред събралите се представители на медиите - след девет години строеж, - снимките ѝ се появиха във вестници и списания по целия свят. Не стана точно едновременно, но всички видяха знака и бурните възхвали бяха свидетелство, че всички се чудят и възхищават.

Но нищо не се случи.

През следващите години славата на статуята стана още по-голяма, но въпреки това нищо не се случваше - поне нищо от онова, на което се беше надявал Оскар. Не беше успял да създаде нищо повече от забележителност за бразилската туристическа индустрия. Единствената му утеха бе, че бе изградил и тайния параклис в основата на огромната статуя, издълбан в скалата като поредното отражение на Цитаделата - църква в планина.