Саймън Тойн - Sanctus

Атанасий приближи единствения ѝ вход, разяждан от обичайното безпокойство. Студена синя светлина пропълзя през дланта му, докато скенерът проверяваше и потвърждаваше самоличността му, преди вратата да се плъзне настрани и да го допусне до въздушния шлюз. Той пристъпи вътре и чу как вратата се затваря зад него. Чувството за клаустрофобия се засили. Знаеше, че няма да го остави, докато не излезе от библиотеката. Над втория скенер замига светлина, която показваше, че шлюзът прави онова, което е нужно, за да не допусне замърсеният въздух около него да попадне в херметически затворения свят от другата страна на вратата. Зачака. Усети как изсушеният въздух изсмуква влагата в гърлото му. Светлината спря да премигва. Втората врата се отвори и Атанасий се озова в библиотеката.

Веднага щом пристъпи в тъмното, около него се появи кръг светлина. Беше с диаметър само няколко стъпки и следваше точно движението му, като го държеше в центъра си, докато той вървеше през рецепцията към арката, водеща към сърцевината на библиотеката. Подобно на грижливо поддържания климат (постоянна температура от 20 градуса по Целзий и 35% влажност), осветлението бе чудо на модерната технология. То също бе подновявано непрекъснато през поколенията - свещите бяха отстъпили пред газените фенери, които на свой ред бяха заменени от електричество. Сега системата за осветление бе не само най-напредналата в света, но и единствена по рода си. Подобно на повечето последни технологични подобрения, тя бе замислена и разработена от един човек - отец Тома, най-добрия приятел на Атанасий.

От момента, в който отец Тома бе попаднал в Цитаделата - преди повече от десетилетие, - към него се отнасяха различно в сравнение с другите новодошли. Също като на повечето обитатели на планината, миналото му бе неизвестно, но с каквото и да се бе занимавал във външния свят, веднага стана ясно, че е експерт в запазването на стари документи и гений в електрониката. През първата година самият прелат му даде специални правомощия да обнови напълно библиотеката. Изпълняването на задачата отне близо седем години, като първата бе прекарана само в експериментиране с различни честоти на светлината и изучаване на въздействието им върху различните мастила и носители. Разработеното след това осветление беше гениално в простотата си и вдъхновено от първите книжници, които идвали в библиотеката само с една свещ, осветяваща района непосредствено около тях, докато останалата колекция продължавала да тъне в пълен мрак.

Чрез система от сензори за движение, натиск и топлина отец Тома бе създал среда, в която всеки посетител на библиотеката се следеше от централен компютър, който осигуряваше тясна колона светлина, достатъчна да освети само района наоколо. Тази светлина следваше човека през библиотеката, като постоянно изтласкваше тъмнината, без да засяга останалите райони. Системата бе толкова чувствителна, че всеки монах можеше да бъде идентифициран по малките разлики в телесната температура и изместения обем въздух от уникалните му размери и тегло. Това означаваше, че компютърът можеше не само да следи движението на всеки посетител, но и да действа като допълнителна мярка за сигурност относно правата на достъп на монасите до различните части на библиотеката.

Атанасий излезе от коридора и тръгна по тънката нишка приглушени насочващи лампи, вградени в пода, които показваха пътя през мрака. От време на време виждаше други учени, подобни на светулки, уловени в собствените си ореоли от светлина, които ставаха все по-слаби с навлизането в дебрите на библиотеката.

Друго голямо нововъведение на отец Тома бе да раздели библиотеката на зони според възрастта, мастилото и вида хартия и да нагласи осветлението във всеки район така, че да съответства на характерните му особености. Затова докато Атанасий навлизаше все по-на- вътре, там, където се държаха все по-стари и по-деликатни текстове, кръгът светлина около него постепенно ставаше по-приглушен и оранжев. Сякаш вървеше назад през времето и се озоваваше в същите условия, в които са се намирали хората, създали документите.

Най-далеч от входа се намираше най-малката и най-тъмната зала. Тук се пазеха най-старите, най-крехките и най-скъпоценните текстове - парчета изтънял от времето велен и думи, надраскани върху трошлив камък. В редките случаи, когато светлината в забранената зала светеше, бе тъмночервена, подобна на светлината на угасващи въглени.