Саймън Тойн - Ключът

На Аркадиан му бяха необходими седем минути от отпуснатите му от Гейбриъл десет, за да се свърже със стария си партньор и да му обясни от какво има нужда. Останалото се оказа... прекалено лесно.

- Тя е на борда на полет ТК 7121 на Кипърските турски авиолинии до Нюарк - съобщи му Юн.

- Кога е излетяла?

- Преди пет минути.

Странно, но Аркадиан изпита облекчение. Може би така бе по-добре. В края на краищата самата Лив бе искала да се прибере у дома.

- Благодаря - каза той.

- Няма защо. Информацията бездруго беше в системата, открих я веднага щом влязох в базата данни.

Аркадиан се намръщи.

- Защо се е получило така?

- Възможно е да е съвпадение. Но по-вероятно е някой вече да е отправил подобно запитване.

Аркадиан се замисли върху възможните варианти.

- Има ли начин да разбереш кой първи е потърсил тази информация?

- Разбира се. Задръж за момент - каза Юн и Аркадиан чу тракането на пръстите му по клавиатурата, както и шума от излитащи и кацащи самолети някъде в далечината. Лив сигурно бе на някой от тях. - Системата показва единствено, че потребителят не е бил от охраната на летището - каза Юн. - Запитването обаче е дошло по синия канал.

- Какво означава това?

- Използва се единствено от полицейското управление в Руин. Вероятно запитването е дошло от някой от вашите терминали. Някой от колегите ти би могъл да открие кой е търсил тази информация.

Беше вътрешна работа!

Втората линия на телефона му започна да звъни.

- Извинявай, Юн, търсят ме на другата линия. Задължен съм ти.

- Когато ти омръзнат извънредните смени и служебните проблеми, ела да работиш за мен.

- Непременно - отвърна Аркадиан, сложи край на разговора и отново вдигна телефона до ухото си. - Гейбриъл?

- Извади ли късмет?

- И да, и не.

- Тоест?

- Оказа се прав. Имаме сериозен проблем.

Полет ТК 7121

Тягата на двигателите притисна Лив към седалката и с увеличаването на скоростта прогони дъждовните капки от прозореца. Отвъд светлините на летището, на фона на мастиленосиньото небе, се издигаха назъбените върхове на планините Таурус. Лив откъсна поглед от тях едва когато носът на самолета се издигна и колесниците се отделиха от пистата. В същия миг почувства стомахът да я присвива, сякаш нещо вътре в нея бе свързано със земята и сега я дърпаше здраво назад. Болката я остави без дъх и тя се присви и задиша с усилие. Усещането, че нещо я тегли назад, стана толкова силно, че Лив имаше чувството, че тази необяснима сила, която я дърпа, като нищо ще пробие пода на самолета и ще я измъкне през отвора. В един момент нещо като че ли се скъса и тя успя да си поеме дъх. А после ѝ прилоша, започна да ѝ се повдига и тя отново усети острите иглички, които я бяха пронизали в салона за заминаващи. Ускорението - макар по принцип съвсем умерено и поносимо, - с което самолетът се издигаше към висините, като че ли влошаваше положението. Лив се извърна и усмихна изнемощяло на пътника до себе си, промърмори нещо за нервите си, после затвори очи и задиша бавно и дълбоко. Това беше непоносимо! Сякаш някой бе направил нейна вуду кукла и забиваше в нея иглички, когато му скимне.

Самолетът започна да прави вираж и крехкото равновесие в тялото на Лив се измести в посоката на завоя. Тя продължи да диша дълбоко, докато неприятното усещане не изчезна и не се почувства достатъчно сигурна, за да отвори отново очи.

Погледна навън и видя звездите, които бяха започнали да осейват тъмното небе, а долу, под краката ѝ, се стелеше ярък килим, образуван от светлините на Руин. Представи си всяка от тези светлини като човешко същество. Една от тях бе и Гейбриъл.

„Успееш ли да се измъкнеш - беше ѝ казал той, - бягай колкото се може по-далеч от Цитаделата. Скрий се на сигурно място и остани там, докато те намеря“.

След като кацнеше в Нюарк, събереше сили и върнеше спомените си, непременно щеше да му се обади, за да поговорят. Искаше да му зададе много въпроси, да го разпита не само за случилото се в Цитаделата, но и за него самия. Познаваше го съвсем отскоро, но въпреки поредицата от мрачни и непонятни събития от последните седмици мислите ѝ непрекъснато се връщаха към него. Той сякаш излъчваше сияние, което разкъсваше мрака досущ като светлините долу на земята.

Самолетът се разтресе леко, уловен от порива на ветровете, и светлините долу започнаха да премигват и да чезнат една подир друга, сякаш някой изключваше осветлението на улица след улица, квартал след квартал.