Саймън Тойн - Ключът

Книжарницата на летището бе пълна с обичайните книги, предназначени за отегчения средностатистически пътник. Лив застана пред лавиците с разговорници, разположени непосредствено до касата, и започна да оглежда заглавията и да взима всеки разговорник с по-необичайна азбука. Опитваше се да докаже сама на себе си, че думата, прозвучала в главата ѝ, е най-обикновено ехо, отражение на нещо, което слухът ѝ несъзнателно е доловил сред глъчката на летището. Ако успееше да открие езика, на който бе написана думата, щеше да се качи в самолета, без по време на полета към дома да се притеснява, че е започнала да чува гласове и да губи разсъдъка си. Когато приключи с най-долния рафт, държеше вече осем книжки. Отвори първата, разговорник на арабски, прелисти на страницата, означена с буквата К, и потърси думата „ключ“. Откри я и я сравни със символите върху ръката си. Нищо общо! Останалите седем разговорника също не дадоха резултат, макар да включваха и кирилицата, и гръцката азбука, и китайските йероглифи. Не успя да открие нито едно съвпадение!

По дяволите!

Върна разговорниците по местата им и тъкмо се накани да си тръгне, когато погледът ѝ попадна на някакво заглавие на съседната лавица. На корицата на книгата бе изобразена каменна плоча с едва различими символи по повърхността. Не бяха съшите знаци, които Лив бе написала върху дланта си, но приличаха на тях. Тя взе книгата и я отвори, но мигом установи, че това не е разговорник, а исторически труд. Написаното от вътрешната страна на обложката я шокира за втори път. Снимката на корицата бе на шумерска плочка на възраст пет хиляди години, написана на отдавна мъртъв език. Следователно не би могла да го чуе в залата за заминаващи. Прелисти трескаво страниците с надеждата да открие други изображения на древни текстове. Тъкмо щеше да се откаже и да хукне към самолета, когато забеляза нещо интересно. Беше снимка на каменен цилиндър, покрит с издялани върху повърхността му знаци. В средата му бе пробита дупка. Под цилиндъра имаше широка лента влажна глина, върху кояго се бе отпечатил текст, съставен от линии и триъгълници.

Които приличаха на знаците върху ръката ѝ.

Надписът под снимката уведомяваше читателите, че това е цилиндричен печат, древен метод за възпроизвеждане на съобщения. Ако се пъхне пръчка, която да мине през центъра на цилиндъра, той може да бъде прокаран върху влажна пръст или глина и да разкрие издълбания върху повърхността му текст. Нерядко ставало въпрос за заклинания, отпечатвани в четирите ъгъла на нивите, целта на които била да допринесат за богата реколта. Съобщението върху показания на снимката печат обаче не било разчетено. То било написано на азбука, която археолозите наричали „протоклиновидна“. По-поетичното название на въпросната азбука било „изгубеният език на боговете“, дадено ѝ било заради древния ѝ произход, чиито корени отдавна били изгубени.

„Страхотно - каза си Лив. - Сега пък чувам гласове на език, който никой не е говорил от шест хиляди години! Край на надеждите да намеря спокойствие!“

Музиката, която се носеше от радиоуредбата, спря, за да прозвучи последното повикване за пътниците на полет ТК 7121 на Турските кипърски авиолинии до Нюарк.

Лив закъсняваше. Хукна към изхода, като извади в движение последните турски лири, които й бяха останали. Щеше да прочете книгата по време на полета... стига, разбира се, да успееше да го хване.

Братът градинар хвърли в огъня още една заразена клонка, след което се наведе, за да вземе последната с надеждата, че тя ще му разкрие онова, което предишните не бяха успели.

В резултат на срещата с водачите на гилдии той бе организирал останалите градинари да претърсят градината и да съберат всички паднали клони и листа, докато още не се е стъмнило. От горчивия си опит знаеше, че единственият начин да се спре разпространението на подобна болест е да се действа бързо и да се изгорят заразените клонки.

Огледа внимателно всяко донесено му клонче досущ като патоанатом, който извършва аутопсия, с надеждата да намери улики, които да му позволят да разбере каква е причината за болестга. Дотук не бе открил нищо. Нито следи от гъбички, нито дупки, проядени от насекоми или гьгрици, нито който и да било паразит от онези, които нападаха овощните градини като чума и причиняваха подобни зарази. Никога през живота си не бе виждал нещо подобно. Болестта, нападнала дърветата, приличаше на сухо гниене, но то не се разпространяваше толкова бързо в още живата дървесина. Като че ли животът бе напуснал клоните за един миг - дървесните сокове се бяха превърнали в отрова, а самата дървесина - в изсъхнала каша.