Саймън Тойн - Ключът

Уплаши се от начина, по който реагираше на случилото се. Като че ли в нея се бе спотаило нещо опасно, което тя не разбираше и не бе в състояние да контролира. Вдигна поглед и видя, че хората от опашката я гледат. Жената пред нея каза нещо, но Лив не я чу, думите ѝ не успяваха да проникнат през звуковата бариера в главата ѝ. Лив остави вещите си в пластмасовата табличка и впери поглед напред, за да избегне евентуален контакт с очите на хората около себе си. Какво, по дяволите, се случваше с нея? Май започваше да губи контрол! Мина през детектора и влезе в салона за заминаващи. Сякаш обстоятелството, че не бе в състояние да си спомни нищо от случилото се в Цитаделата, не бе достатъчно притеснително, та сега започваше да чува и гласове. Това я дразнеше, ядосваше я. Та нали тя бе Лив Адамсен, репортерката с остър като бръснач ум, свръхрационална натура, отнасяща се с цинично недоверие към всяко нещо, което напомня - дори най-бегло - за ню ейдж, а сега с нея се случваше нещо толкова свръхестествено! Това не ѝ харесваше и тя не го искаше. Бе твърдо убедена, че в болницата са ѝ давали успокоителни и че сега изпитва неприятните странични ефекти от въздействието им; е, щяха да отминат, след като успееше да се наспи и да изгълта няколко литра кафе.

Погледна информационното табло. Пътниците от нейния полет вече можеха да заемат местата си, но тя се поколеба. Бе свикнала - в случай, че нещо не е наред - да анализира проблема от всеки възможен ъгъл, докато накрая не достигне до някакво логично умозак- лючение. В този случай рационалният ѝ ум ѝ подсказваше, че думата, която бе надраскала върху ръката си, би трябвало да е нещо, което обърканото ѝ съзнание е зърнало някъде, че въпросната дума би трябвало да е на език, който може да преведе.

Хвърли бегъл поглед на безмитните магазини и видя онова, от което имаше нужда. Намираше се в посока обратна на изхода към самолета. Лив метна чантата си на рамо и тръгна натам. Трябваше да действа бързо.

Гейбриъл погледна айфона си - дисплеят светеше ярко в сумрачния бар.

Намираше с в мецанина на „Сахнеси“, бившия оперен театър, построен за европейската аристокрация, започнала да се стича в Руин в началото на XVIII в., когато градът се бе превърнал в задължителна спирка за обиколките на богатите безделници. В наши дни сградата на операта бе превърната в комплекс от киносалони и барове, които предлагаха безплатна връзка с интернет, и тъкмо това бе причината Гейбриъл да дойде тук.

Чукна с пръст върху иконката на браузъра, появила се върху екрана на айфона, после написа в прозорчето за търсене БОЛНИЦА РУИН. Ажда бе купила телефона от магазин за употребявана електроника в Изгубения квартал, специализиран в продажбата на стоки, откраднати от туристите. Телефонът бе скъп, но вървеше в комплект със симкарта, която не можеше да бъде проследена, и имаше мощен процесор. На дисплея се появи телефонният номер на рецепцията на болницата и Гейбриъл го набра.

- Общинска болница.

- Бих искал да изпратя цветя на две пациентки и се опитвам да открия номерата на стаите.

- Знаете ли имената им?

- Катрин Ман и Лив Адамсен.

Чу тракането на пръсти по компютърна клавиатура.

- Госпожа Ман е настанена в стая 410 в психиатричното отделение. Госпожица Адамсен е в стая 406 в същата сграда... не, почакайте... всъщност госпожица Адамсен е била изписана днес.

- Кога?

- Нямам представа. Виждам единствено, че е освободила стаята.

- А имала ли е посетители?

Настъпи мълчание.

- Не виждам какво общо има това с изпращането на цветя?

- Вече направих поръчката за цветята. Опитвам се да разбера дали са пристигнали, преди да я изпишат.

Последва нова серия тракане по клавиатурата.

- Единственото посещение, отбелязано в системата, е извършено от полицейски служител днес следобед.

- Благодаря.

Гейбриъл затвори телефона и трескаво обмисли информацията, с която се бе сдобил. Извика отново браузъра и написа в прозорчето за търсене ПОЛИЦИЯ РУИН. Веднага откри горещата телефонна линия на местното полицейско управление. Набра номера и вдигна телефона до ухото си.

- Полицейско управление Руин.

- Здравейте. Бихте ли могли да ме свържете с инспектор Аркадиан от отдел „Убийства“?

- Инспектор Аркадиан е в отпуск.

- А бихте ли могли да ми дадете мобилния му телефон?

- Не, господине. Бихте ли желали да разговаряте с друг служител от отдел „Убийства“?

- Не, трябва да говоря конкретно с инспектор Аркадиан. Много е спешно. - Замисли се какво ли би привлякло вниманието на дежурния. - Кажете му, че Гейбриъл Ман иска да разговаря с него. Днес избягах от участъка и бих искал да се предам... Ще се предам обаче единствено на него, и то ако ме свържете до пет минути.