Саймън Тойн - Ключът

Един от нервите в ръката на Аркадиан изтръпна болезнено, тъй като той си спомни последния път, когато Гейбриъл бе отправил подобно предупреждение. Тогава се бе оказал прав и доказателство за това бе раната от куршум, която бе получил Аркадиан.

- Всичко зависи от теб - каза Гейбриъл. - Направи това, което смяташ за правилно. Ще ти се обадя след десет минути.

Шумът от бара изчезна и Аркадиан няколко секунди остана заслушан в тишината. Откъм кухнята се чу цвърчене на нещо сочно в нагорещен тиган, после линията прещрака и инспекторът бе прехвърлен автоматично към колегите си от технически отдел.

- Успяхте ли?

- Не, нямахме никакъв шанс. Използва интернет телефония. Много е трудна за проследяване, практически невъзможно е да го открием толкова бързо.

- Ще позвъни отново след десет минути. Това ще ви помогне ли?

- Едва ли. Може да използва друг телефон, друг сървър, друг айпи адрес. Дори да използва абсолютно същата конфигурация, ще трябва да разговаряш с него поне два часа, за да получим и най-нищожния шанс да го открием. Подобни интернет разговори могат да се провеждат от всяка точка на земното кълбо.

- Добре. Но въпреки това опитайте да го засечете - каза Аркадиан, затвори и погледна смачканото си сако, захвърлено на пода, което трябваше да е символ на хубавата вечер, която се канеше да прекара. Замисли се за Лив и за начина, по който бе гледала свещеника по време на срещата им. Бе доловил страха ѝ и сега бе открил причината за това.

Отвори списъка с контактите в мобилния си телефон и откри името на Юн Халдин. Юн бе негов бивш партньор, напуснал полицията, за да се захване със собствен бизнес. Сега за него работеха доста бивши ченгета и той разполагаше с достатъчно връзки, за да получи информация от службите за сигурност и на двете летища.

- Приключи ли, или ще си стоиш гладен? - извика жена му от кухнята, откъдето долиташе сладко-киселият аромат на яхния, подправена с чесън.

В отговор на въпроса стомахът на Аркадиан изкурка.

Въпреки това той откри номера на Юн и го набра.

Гейбриъл излезе от скайпа и потърси в интернет сайт за туристически услуги. Въведе данните на полетите от Руин-Газиантеп (всички полети) до Ню Йорк (всички летища) и зачака информацията да бъде обработена. Беше се настанил на голяма маса в непосредствена близост до група туристи. И беше извил тялото си така, че да създаде впечатлението, че е един от тях.

Огледа помещението. Търсеше някой или нещо, което не се вписва в обстановката. Имаше толкова много хора, които натискаха клавишите или почукваха по екраните на своите мобилни телефони, че нищо чудно, че връзката с интернет бе толкова бавна. Спря поглед върху телевизора, разположен в единия ъгъл на бара. Излъчваше новинарската емисия на Си Ен Ен, но звукът му бе изключен. Предаваше репортер, застанал пред полицейския участък в Руин. В следващия миг на екрана се появи размазаната снимка на самия Гейбриъл.

Той бързо стана от масата, престори се, че гледа дисплея на телефона си, и тръгна към изхода. Като че ли никой в заведението не гледаше телевизия, но някой от посетителите можеше да гледа същите новини и същата снимка и на екрана на мобилния си телефон. Снимката му със сигурност щеше да се появи в утрешните вестници, нищо чудно дори още във вечерните издания на местната преса. Беше се надявал да разполага с малко повече време.

Излезе на блесналата от дъжда улица, извади от джоба си бейзболна шапка, нахлупи я на главата си и дръпна козирката ниско над очите си, докато очакваше страницата на туристическия сайт да се зареди.

Оказа се, че двете летища обслужват много полети. Прекалено много. Нямаше смисъл да се опита да пресрещне Лив, разчитайки на чист късмет да попадне на летището, което бе избрала и тя. Нуждаеше се от Аркадиан и неговите контакти, но все още бе прекалено рано, за да му позвъни.

Тръгна по улицата и отвори друго приложение, което откриваше места с безплатен достъп до интернет. Тъй като вече се бе отдалечил от бара, безжичната връзка с Мрежата стана още по-бавна и мина доста време, преди на екрана на телефона да се появи карта с нужните адреси. В центъра на дисплея запулсира синя точка, която показваше настоящото му местоположение, а миг по-късно около нея започнаха да се появяват иконки. Една от тях се намираше точно в посоката, в която бе тръгнал Гейбриъл: бе близо до болницата и от нея го деляха две преки. Той прибра телефона в джоба си и ускори крачка. Не искаше да закъснее за разговора с Аркадиан. Искаше и да е по-близо до майка си. Знаеше, че това е първото място, на което ще го потърси полицията, затова досега бе стоял настрани от болницата, но - поне докато не намереше начин да се погрижи за сигурността ѝ - искаше да е по-близо до нея... за всеки случай.