Саймън Тойн - Ключът

Откакто завърши и започна кариерата си в църквата, Клементи служеше на Господ по най-добрия начин, който знаеше - прилагаше знанията и уменията си, за да могат пресъхналите реки от пари, текли някога към Ватикана, да потекат отново така пълноводни, както едно време. Добре съзнаваше, че днес икономиката, а не вярата, управлява света, което означаваше, че ако възнамерява да си върне предишното влияние, църквата трябва да се превърне в могъщ икономически фактор.

Колкото по-високо в йерархията се издигаше Клементи, с толкова по-голямо влияние се сдобиваше и го използваше, за да модернизира архаичната финансова система на Ватикана. В крайна сметка дългогодишната му вярна и компетентна служба бе възнаградена с поста на държавен секретар на Ватикана, който му бе поднесъл на тепсия и ключовете към най-ценната за него награда - самата Банка на Ватикана.

Първата му задача като държавен секретар бе да събере информация за всички поверителни сметки на банката и лично да ги ревизира, за да получи точна представа за състоянието на църковните финанси. Нямаше на кого да се довери за изпълнението на тази задача. Отне му почти година тежък, уморителен труд, докато отдели фалшифицираните счетоводни записи от истинските и получи реална представа за състоянието на църквата. Онова, което откри в стая досущ като тази, в която стоеше в момента, му причини почти физическа болка. В резултат на систематична корупция и стотици години некомпетентно управление огромните парични ресурси, натрупани през последните две хиляди години, се бяха изпарили.

Бяха изчезнали трилиони долари.

Църквата продължаваше да разполага с огромен портфейл от недвижими имоти и безценни произведения на изкуството, но не и с ликвидност - нямаше пари в брой. На практика тя бе фалирала, но поради сложните измами и двойно счетоводство през последните векове никой освен кардинал Клементи не бе открил истината.

Спомни си отчаянието, което бе изпитал в онзи момент, вперил поглед в бездната, пред която се бе озовала църквата, и неминуемите последствия от огласяването на истината. Ако бе публична компания, търгувана на фондовата борса, църквата отдавна щеше да бъде обявена във фалит и имуществото ѝ разпродадено, за да бъдат удовлетворени кредиторите ѝ. Тя обаче не беше търговска компания, а Божи посредник на земята, затова Клементи не можеше да допусне да бъде поставена на колене от такива земни злини като алчността и некомпетентността. Вместо това той реши да използва онези неща, които винаги бяха спасявали църквата в час на нужда - нейната независимост и потайност, - и не сподели с никого резултатите от своето откритие.

Нямаше друг избор, освен да продължи порочната практика на своите предшественици, затова скри финансовите отчети, представящи истинското положение на нещата, и продължи да поддържа илюзията за ликвидност посредством икономии и чевръсто прехвърляне на малкото останали пари от една сметка в друга, като междувременно се молеше да се случи чудо. Не се отчая нито за миг, тьй като дори в ужаса на своята самота и тежка отговорност откри Божията намеса. Защото кой друг, ако не сам Господ, бе дал на Клементи дарбата да проумее цялата сложност на финансовите операции, за да го благослови впоследствие с длъжността на държавен секретар на Ватикана?

И все пак изгубените парични средства бяха прекалено големи, за да бъдат възстановени с помощта на икономии и финансови реформи. Той трябваше не само да балансира счетоводните книги, но и да открие начин да рефинансира църквата. В крайна сметка намери решение на място, където най-малко очакваше. Оказа се, че ключът към подсигуряването на бъдещето на църквата се крие в миналото и кардинал Клементи откри отговора на своите въпроси в Руин.

Бяха изминали почти три години от онзи миг на просветление, три години на внимателно манипулиране на световните събития посредством предоставянето на аудиенции и индулгенции на президенти и премиери в замяна на услуги, които единствено църквата бе в състояние да поиска. Клементи приличаше на папски легат от Средновековието, подлъгал тези съвременни християнски крале и императори да се впуснат във война срещу земите на неверните, които някога са били част от владенията на църквата. И сега, когато дръзкият му план най-сетне щеше да се осъществи, заплахата за реализирането му идваше от същото онова древно и тайно място, където се бе родила идеята за него.

Кардиналът си спомни заглавията във вестниците на бюрото му, които предричаха рухването на Цитаделата и горяха от нетърпение да открият тайните, скрити зад стените ѝ.