Саймън Тойн - Ключът

- Вероятно е свързано със ситуацията в Руин - каза Клементи, когато се озова пред най-обикновена на външен вид метална врата на първия етаж.

Постави месестата си длан върху стъкления панел до вратата, при което златният му кардиналски пръстен изтрака върху стъклото. Появи се бледа ивица светлина, която мина по дланта му и хвърли едва забележими сенки върху отражението на лицето му по металната повърхност на вратата. Клементи отмести поглед. Никога не бе харесвал външния си вид, особено кръглото си лице и къдравите си коси - някога руси, а сега побелели, - които му придаваха вид на огромен херувим. Някъде зад вратата се чу приглушено изщракване и тя се отвори. Кардиналът побърза да мине през нея, да влезе в сумрачния коридор и да се отдалечи от отражението си.

Тесният тунел бе осветен от неонови лампи, чиито сензори ги включваха при приближаването на кардинала, а стените, които бяха от полиран бетон в началото, отстъпиха място на грубо издялан камък в мига, в който Клементи и Шнайдер напуснаха подземията на Апостолическия дворец и се озоваха сред каменните основи на ниската кула, издигната през XV в. в съседство с него. След още десетина крачки двамата застанаха пред втора врата, която водеше към тясно помещение без прозорци, пълно с рафтове, отрупани с кутии с документи.

- Иди ти - нареди кардиналът. - Извини ме и кажи, че трябва да приключа набързо със срещата, която провеждам в момента, след което веднага ще дойда при тях. Ще се срещнем с теб във фоайето, за да ме информираш кой е дошъл. Не бих искал да започвам толкова важна среща, без да имам представа кой ще присъства на нея.

Шнайдер се поклони и се отдалечи, а Клементи остана насаме с мрачните си мисли. Заслуша се в заглъхващите стъпки на своя секретар, без да откъсва поглед от кръстосаните ключове на папския герб и инициалите IOR, поставени върху всяка папка в помещението.

Намираше се в подземието на укрепената кула на папа Николай V, вградена в източната стена на Апостолическия дворец, която сега служеше като единствен клон на най-ексклузивната финансова институция на света. IOR бе съкращение от Istituto per le Opere de Religione - Институт за религиозни дейности, - по-известен като Ватиканската банка или Банката на Ватикана. Това бе най-потайната финансова институция на света и основен източник на сегашните тревоги на Клементи.

Основана през 1942 г. със задачата да управлява огромното богатство, натрупано от църквата, и да инвестира от нейно име, понастоящем банката разполагаше с над четирийсет хиляди притежатели на влогове, не плащаше данъци и осигуряваше анонимност, с която всяка швейцарска банка би се гордяла. Благодарение на това привличаше някои от най-богатите и най-влиятелни инвеститори, но се бе забъркала и в някои доста неприятни истории.

През седемдесетте и осемдесетте години на миналия век Банка Ватикана бе използвала компрометирания впоследствие финансист Микеле Синдона 41, за да изпере парите, които мафията бе спечелила от търговия с наркотици. Впоследствие начело на банката бе назначен Роберто Калви 52, добил популярност като Божия банкер, за да установи по-строг контрол над огромните ресурси на църквата. Вместо това обаче той бе използвал Банката на Ватикана, за да източи милиарди долари от друга финансова институция. Когато аферата бе разкрита, банката понесе тежък морален и финансов удар. Няколко седмици по-късно Калви бе открит мъртъв - обесен под моста „Блакфрайърс“ в Лондон - с джобове пълни с тухли и банкноти. Медиите доста спекулираха със символичното значение на лобното му място, особено в светлината на членството на Калви в масонска ложа, известна като Черните монаси, но следствието така и не успя да открие убиеца. Дългата сянка, хвърлена от тези скандали, продължаваше да тегне над Банката на Ватикана и Клементи трябваше да положи огромни усилия за възстановяването ѝ, което се бе превърнало в нещо като фикс идея. В интерес на истината, той разполагаше с възможно най-подходящата биография за целта.

Кардинал Клементи бе завършил в Оксфорд, където бе изучавал история и икономика, но също и теология, и бе открил божието присъствие и в трите науки. Според Клементи силата на икономиката бе сила на доброто, която създаваше богатство, за да могат хората да се издигнат над злините на бедността и да облекчат земните си страдания. Историята пък го бе запознала с рисковете и последствията от икономическите провали. Той бе изучавал всички големи цивилизации на миналото и бе обърнал внимание не само на начина, по който те бяха натрупали своите богатства, но и на начина, по който ги бяха изгубили. Една империя биваше изграждана в продължение на стотици, понякога дори на хиляди години, но упадъкът ѝ обикновено настъпваше доста бързо и след нея не оставаше нищо освен легенди и величествени руини. Интересът му на икономист бе насочен към въпроса какво се е случило с огромните богатства на тези империи. Части от тях бяха преминали в ръцете на други завоеватели, за да се превърнат в семената, от които да покълнат нови империи... но не всички. Историята бе пълна със свидетелства за огромни съкровиша, които бяха изчезнали безследно.