Паола Хоукинс: Момичето от влака

– Ти не си ничий рицар – отговарям тихо.

– О, Рач, недей така! Не си ли спомняш? Не помниш ли колко страдаше, когато баща ти почина, колко много искаше някой да бъде до теб, да те утешава, да те обича? Аз ти дадох всичко това. Накарах те да се почувстваш сигурна и в безопасност. После ти реши да обърнеш гръб на всичко. Не можеш да ме виниш за станалото.

– Мога да те виня за много неща, Том.

– Не, не – размахва пръст към мене той. – Хайде да не пренаписваме историята. Бях добър с теб, Рач. Понякога.. ме изкарваше извън нерви. Но аз бях добър с теб. Грижех се за теб – казва той и тогава разбирам: той лъже себе си, както лъже мен. Наистина вярва, че е бил добър с мен.

Детето се разплаква и Ана скача на крака.

– Трябва да я преобуя – казва тя.

– Не сега.

– Мокра е, Том. Трябва да я сменя. Не бъди жесток, моля ти.

Той пронизва Ана с поглед, но ѝ подава детето. Опитвам се да уловя погледа ѝ, но очите ѝ бягат от моите. Когато тръгва по стълбата, сърцето ми се качва в гърлото, но веднага се връща в гърдите, защото Том става и слага ръка на рамото ѝ.

– Смени ѝ памперса тук – казва той. – Ето тук, на масата.

Ана отива в кухнята, слага бебето на масата и му сменя памперса. Миризмата му изпълва стаята и стомахът ми се преобръща.

– Ще ни кажеш ли защо го направи? – питам го аз.

Ана спира работата си и поглежда към нас. Стаята е тиха, детето мълчи.

Том поклаща глава, сякаш не иска да повярва.

– Беше точно като теб, Рач. Не можеше да спре. Не знаеше кога да затвори страницата. Не... слушаше. Помниш ли как винаги си спорила с мен, как искаше винаги последната дума да е твоя? Меган беше същата. Не слушаше.

Той се размърдва, навежда се напред и слага лакти на коленете си, сякаш ми разказва интересна история.

– В началото всичко беше просто. Чукахме се за забавление. Тя ме подведе. Повярвах ѝ, че иска само това. Но после се промени. Не знам защо. Започна да ме занимава със себе си. Ту имала лош ден със Скот, ту нещо друго или просто ѝ беше скучно, и изведнъж започваше да говори за нас, как трябвало да заминем някъде заедно, как трябвало да напусна Ана и Ийви и двамата да започнем на чисто. Сякаш бих го направил. И ако не бях на нейно разположение, когато ме викаше, побесняваше, обаждаше се тук, заплашваше ме, казваше, че ще дойде у нас и ще разкаже на Ана за нас. Но изведнъж спря и аз си отдъхнах. Реших, че най-после е проумяла, разбрала е, че не ме интересува вече. В събота обаче се обади отново, каза, че трябва да се видим, защото имала да ми казва нещо важно. Не ѝ обърнах внимание и тя отново започна да заплашва – каза, че ще дойде и ще разкрие цялата истина. В началото не се разтревожих, защото Ана излизаше. Помниш ли, скъпа? Трябваше да вечеряш с приятелки, а аз щях да гледам детето. Реших, че нещата ще се подредят, тя щеше да дойде и аз щях да я посрещна с Ийви. Щях да я накарам да разбере. Но после се появи ти, Рач, и прецака всичко.

Той се обляга назад и протяга широко разкрачените си крака напред. Големият мъж заема голямо пространство.

– Всичко е по твоя вина. Ана не отиде на вечеря с приятелките си. Върна се след пет минути, ядосана и разтревожена, защото ти отново се мотаеше наоколо. Била си на гарата с някакъв тип и тя се страхуваше, че може да дойдеш. Страхуваше се за Ийви.

– Затова, вместо да оправя нещата с Меган, трябваше да се разправям с теб. – Той свива устни. – Боже, още потръпвам от отвращение, като си те представя. Приличаше на парцал, вонеше на вино... Опита се да ме целунеш, помниш ли?

Той издава звук, сякаш повръща, после се засмива с глас. Ана също се засмива, но не мога да разбера дали го прави, защото наистина ѝ е смешно, или да го успокои.

– Трябваше да те накарам да разбереш, че повече не искам да те виждам около нас. Повлякох те към подлеза, за да не правиш сцени на улицата. Казах ти да стоиш настрана. Ти се разплака, започна да хленчиш. Ударих ти един шамар, за да ти затворя устата, но ти се разрева още по-силно – скърца със зъби той. Мускулите на ченето му играят. – Толкова се ядосах! Не исках нищо друго, освен вие с Меган да ни оставите на мира. Имам си семейство. Имам добър живот. – Той поглежда към Ана, която се опитва да настани детето в столчето за хранене. Лицето ѝ не издава никаква емоция. – Животът ми е хубав, въпреки теб, въпреки Меган, въпреки всичко – повтаря той. – Меган дойде малко след това. Вървеше надолу по Бленам Стрийт. Не можех да я оставя да отиде у нас и да говори с Ана. Предложих ѝ да поговорим някъде на спокойствие, това беше единственото, което исках. Качихме се в колата и отидохме до Корли Ууд. Понякога ходехме там, когато нямаше свободен терен. Правехме секс в колата.