Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

По периметъра на залата имаше отделени със стъклени стени офиси на две нива, в които се виждаха сървъри, микроскопи и центрофуги. Имаше дори няколко клетки, а някои помещения бяха заети от хирургически маси и медицинско оборудване.

Си Джей спря на ръба на огромната яма и погледна надолу.

Долу, на малко повече от два метра от Си Джей, имаше десетки клетки, наредени плътно една до друга в дълги редове, намиращи се в няколко стъпки вода.

Когато видя какво има в клетките, Си Джей трепна.

Соленоводни крокодили.

Големи. Огромни. И бяха много , поне седемдесет-осемдесет.

Само че обикновено страховитите влечуги изобщо не изглеждаха страховити, а по-скоро жалки и нещастни – не само защото бяха затворени в тесните клетки, но и защото крайниците им бяха закопчани за решетките и не можеха да се движат. В задната част на клетките имаше отвори, през които снесените от крокодилите яйца можеха да падат в специални корита, които се отнасяха от ленти на конвейер.

Крокодилите ревяха жално.

Си Джей познаваше този рев. Беше го чувала стотици пъти. Това бе призивът, с който майката крокодил събира потомството си. Сега обаче призивите оставаха без отговор.

„Приличат на носачки в птицекомбинат” – помисли си тя, докато се взираше в окаяните създания.

Соленоводният крокодил бе един от най-смъртоносните хищници на света – коварен и интелигентен, хладнокръвен и безмилостен. Трудно беше да съжаляваш подобни същества, но сега Си Джей установи, че изпитва съжаление към тях.

Наблизо видя един смартборд, или високотехнологична дъска. На нея имаше карта на зоологическата градина и написани на ръка бележки – на английски, колкото и странно да бе.

Си Джей прочете бележките. Явно драконите във Великата драконова зоологическа градина вършеха непредсказуеми, неща.

Погледна бележката „Защо копаят?”

До нея имаше насочена към картата стрелка и серия разхвърляни хиксове.

Драконите копаеха, а грижещите се за тях не знаеха защо.

Други бележки бяха свързани с червеногърдите черни дракони – питаха дали не са с по-висок статут от другите и че може би те и жълтодрехите са съперничещи си кланове. Си Джей не беше пропуснала да забележи, че всички дракони, атакували административната сграда, бяха червеногърди.

В долната част на смартборда имаше доста зловеща бележка: „Мозъчни дефекти в родените от крокодили варианти защо са толкова агресивни?”

– Родените от крокодили варианти... – повтори тя на глас.

И внезапно ужасяващото значение на името „Люпилен център” ѝ се изясни.

Крокодилите наистина бяха носачки.

Си Джей вече разбираше и отговора на един от въпросите, които беше задала по-рано – как зоологическата градина може да има 232 дракона, щом китайците са намерили само 88 яйца.

Отговорът беше тук, пред нея. За да напълнят зоопарка си с повече дракони, китайците бяха използвали яйцеклетките на соленоводен крокодил, който бе най-близкият жив родственик на археозаврите, като приемник на драконови ембриони. Цялото високотехнологично оборудване в Люпилния център – микроскопите, компютрите и центрофугите – имаше една-единствена цел: оплождането на яйцата и развитието на зародишите.

За получаването само на няколко жизнени ембриона обаче имаше нужда от много яйца – затова бе и тази яма, пълна с женски крокодили.

Учените от Великата драконова зоологическа градина бяха създали фабрика за яйца.

Смартбордът обаче разкриваше, че не всичко се е развивало добре дори преди днешните събития.

– Си Джей? Си Джей, трябваш ни.

Гласът на Хамиш я изтръгна от унеса ѝ и я върна в настоящето.

– Сега накъде? – попита Хамиш.

Си Джей видя два възможни изхода от Люпилиия център ~ бронирани врати в противоположните краища на лабораторията. Тази отдясно беше затворена. Другата зееше.

Тя впери поглед в отворената врата. Не беше сигурна, но ѝ се стори, че чува от тунела зад изхода някакво приглушено сумтене.

– Накъде, Катеричке? – попита Хамиш.

– Можем да се върнем... – каза Джонсън и погледна към тунела зад тях.

Драконът още се мъчеше да преодолее решетките на седемдесет метра зад тях. Джонсън млъкна сам, когато от страничната врата в средата на тунела се появи нова сянка и изръмжа към тях. Поредният червеногръд Принц без уши, при това вътре в тунела!