Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Онзи, който се сражава твърде дълго с дракони, сам се превръща в дракон.

След това нещата се развиха със стремителна бързина.

Си Джей, Хамиш и двамата американски дипломати бяха изведени от черното помещение в прекрасната малка долина, където се озоваха сред неспокойни служители на зоологическата. градина, много суматоха и шум. Недалеч бяха паркирани десетина армейски джипа и няколко камиона, а над главите им кръжаха три Z-10. Загрижени парамедици се погрижиха за драскотините и натъртванията им.

Пращяха радиостанции. Младши офицери говореха отсечено по телефони. Насред всичко това, координиращ всичко, стоеше прошареният полковник, с когото Си Джей се бе срещнала за кратко, когато пристигна в зоопарка – полковник Бао.

Си Джей различаваше откъслечни фрази сред какофонията на мандарин;

– ... преброихме двайсет и шест дракона с откъснати уши...

– ... четирийсет и седем души са мъртви в административната сграда. Двайсет и шест в Люпилния център...

– ... чрез изтръгването на собствените си уши са направили звуковите щитове безполезни...

– ... резервните генератори не работят...

– ... ами куполите?...

– ... и двата електромагнитни купола са добре. Все още са си на място и работят перфектно...

Недалеч Си Джей забеляза двама от четиримата важни гости от Комунистическата партия, които беше видяла по-рано. Доскоро новите им туристически екипи бяха изпокъсани и покрити с мръсотия и кал. Бяха вбесени. Директор Джоу правеше метани пред тях и се опитваше да ги умилостиви, но те явно не искаха и да чуят.

С двамата мъже имаше и една жена, чиято рокля „Гучи” беше омазана с кръв и кал, там беше и малката Мини, чиито дрехи също бяха изпоцапани.

Всички бързо бяха качени в сребрист „Рейндж Роувър”, който рязко потегли, а изпод гумите му се разлетя чакъл.

Си Джей се запита какво ли е станало с другите важни партийни клечки и техните придружителки. Боеше се, че най-лошото.

Някакъв капитан застана пред полковник Бао.

– Открихме и унищожихме осемнайсет от драконите, които са изтръгнали ушите си – доложи той. – Четиринайсет от тях бяха червеногърди черни, останалите – източни сиви.

Капитанът вдигна малък таблет. Приличаше на айпад мини, само че имаше устойчив на удари и водонепроницаем” корпус.

Си Джей зърна за момент екрана. На него имаше цифрова карта на зоологическата градина, подобна на снимката, която бе видяла в главната контрол на зала. По нея се движеха разноцветни точки.

Макар че видя картата само за секунда, Си Джей забеляза, че групичките дракон и из зоопарка са се преместили – например сега червените точки се бяха скупчили около административната сграда.

– Осем безухи дракона остават на свобода – продължи капитанът, – Шест червеногърди принца и двама царе. В момента ги издирваме...

– Има четири при генераторите, а другите вероятно са някъде под земята и копаят – каза мъжки глас на английски и всички се обърнаха към очилатия мъж с лабораторна престилка от Люпилния център.

– Защо смятате така, доктор Патрик? – попита полковник Бао.

– Защото те правят точно това, полковник – отвърна очилатият Бен Патрик. – Способността да копаят им е помогнала да оцелеят при падането на метеорита, унищожил динозаврите. Могат да виждат в пълен мрак, така че се чувстват напълно удобно под земята. Освен това копаят из целия зоопарк от месеци.

– Щом имате такива познания за поведението им, доктор Патрик, защо не успяхте да предскажете тази атака? – изсумтя Бао.

– Имаме си работа със същества, каквито днешният свят не е виждал – спокойно отвърна Патрик. – Те са много по-интелигентни по начин, който ни е напълно непознат. Всъщност тяхната интелигентност е много по-древна от нашата.

– Те са животни – посочи полковникът,

– Интелигентността им е просто различие – каза Патрик. – Можем да ги подценяваме единствено за наша сметка.

– Повтарям, те са животни.

– Може и да са, полковник. Но сега кой вид си ближе раните?

– Откъде знаете, че са при генераторите? – попита полковникът.

– Видях ги да проникват там. Входът за генераторите е в средата на тунела, водещ към Люпилния център. Не ги и последвах, защото точно тогава други два атакуваха, самия център. Пък и, честно казано, не ми се искаше да умирам. Вероятно именно тези дракони са причина резервните генератори да не работят. Предполагам, че са си помислили, че това е някакъв изход, и неволно са прекъснали кабели, докато са се мъчели да излязат.