Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Не беше никаква туристическа екипировка.

А ловджийска.

Обясняваше също и черната стая, през която бяха минали и в която се беше почувствала така, сякаш е зад кулисите на театър – защото тя беше задкулисно помещение. Именно от нея пускаха драконите в ловния парк. Докарваха ги в черната стая от Люпилния център и ги пускаха през маскираната врата или може би през други врати в страничните тунели.

„Просто да не повярваш”.

– Довиждане, Бен – каза Си Джей.

– Всичко добро, Си Джей – хладно отвърна Патрик. Си Джей отиде при останалите в микробуса. Колата беше съвсем нов модел „Фолксваген”, добре обзаведена, с кожен салон и климатична инсталация.

Тя се качи вътре и се отпусна в удобната хладна седалка, изтощена и потна.

Микробусът потегли по виещия се път към изхода на малката долина.

Излязоха от ловния парк и завиха наляво по околовръстния път.

Вече беше почти тъмно и пътят бе осветен от кехлибарени лампи. Буреносни облаци се трупаха пред пълната луна и я закриваха.

Си Джей видя светлините на стоповете на сребристия ВИП джип пред тях – пътуваше покрай северния край на голямата долина и тъкмо щеше да влезе в един тунел.

Затвори очи. Беше останала напълно без сили и сега, когато най-сетне бе в безопасност, си позволи да се отпусне и да се унесе от лекото поклащане.

Микробусът неочаквано зави и Си Джей усети как се накланя наляво.

Отвори очи.

Бяха направили рязък завой и бяха излезли от околовръстния път. Стоповете на джипа продължиха напред и изчезнаха в тунела.

„Странно” – помисли си Си Джей.

Знаеше, че не могат да се върнат до главния вход през западната страна на долината – кулата на административната сграда беше блокирала околовръстния път. Явно поради това се налагаше да минат по дългия маршрут по северната част на долината и да се спуснат покрай източната страна.

Започна да друса. Светлините показваха пътя пред тях – неосветена чакълеста алея, водеща към хотела казино.

– Видях площадка за вертолети при казиното – каза посланик Сайм. – Сигурно ни карат натам.

Микробусът продължи по неравната лъкатушеща алея, след което неочаквано зави по още по-неравен черен път и изведнъж се озоваха сред високи два и половина метра тръстики и мангрови дървета.

Започна да я обзема безпокойство.

– Загазили сме – прошепна тя на Хамиш.

– Какво имащ предвид?

– Не се връщаме в Хонконг.

Обърна се към китайския капитан Вонг, който седеше отпред при шофьора, и попита:

– Извинете, капитане? Къде отиваме?

– Минаваме напряко – кратко отвърна той.

Си Джей и Хамиш се спогледаха многозначително.

– Бъди нащрек – прошепна му тя.

– Ясно.

Навън вече бе съвсем тъмно, единствено подскачащите светлини на микробуса пропъждаха мрака.

Шофьорът рязко наби спирачки и всички леко залитнаха напред.

Вратата рязко се отвори и Си Джей се озова срещу дулото на автомат в ръцете на китайски войник с безизразен поглед. Втори войник държеше оръжието си насочено към останалите.

– Слезте с вдигнати ръце – нареди капитан Вонг. – Обиколката ви приключи официално.

Естествено, американският посланик не се впечатли особено от насоченото в лицето му дуло.

– Какво правите!? – озъби се посланик Сайм.

– Слезте от микробуса – повтори капитанът.

Сайм и Джонсън слязоха с вдигнати ръце. Си Джей и Хамиш ги последваха.

Си Джей се огледа.

Висока стена от тръстика заобикаляше групата. Във въздуха се носеше зловонието на блато. В мрака се чуваше тихият плясък на вода и сумтене, което Си Джей познаваше – сумтенето на соленоводни крокодили.

Намираха се в тресавището западно от казиното – соленото блато до сладководното езеро.

Дървена пътека изчезваше в тръстиките пред нея. Беше издигната на около шейсет сантиметра над водата. Това бе алея за туристи, позволяваща на посетителите да направят приятна разходка над блатото.

Единствената светлина идваше от фаровете на микробуса. Над тръстиките се виждаше върхът на Драконовата планина. Осветяваха го прожектори, а въртящият се ресторант сияеше меко.

Китайците избутаха Сайм и Джонсън на пътеката, а след тях Си Джей и Хамиш. Бяха трима – капитанът и двамата пехотинци. Войниците бяха въоръжени с автомати Тип 56, китайски клонинг на АК-47, и носеха резервни пълнители и ръчни гранати на коланите си.

Докато вървеше, Си Джей забеляза първо един, после втори и трети крокодил да се промъква към тях в тъмната вода успоредно на алеята.