Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

„Крокодилите знаят какво предстои – помисли си, – Китайците са го правили и преди”.

Изведнъж отпред се чу познат глас – гласът на Ейрън Пери,

– Чакайте, чакайте малко, моля ви, момент, сигурен съм, че можем... – бързо и отчаяно говореше той.

Алеята зави и Си Джей видя Пери и Сиймор Улф, бяха коленичили на дъските. Китайски войник стоеше с пистолет, насочен в лицето на Пери, докато втори покриваше Улф.

Бам!

Първият войник пръсна главата на Пери и тялото на блогьра падна на алеята, претърколи се и цопна в блатото.

Почти моментално голям, крокодил се хвърли напред, грабна трупа и го завлече в тръстиките.

Ужасената Си Джей преглътна с мъка. Значи това бе имал предвид полковник Бао, когато бе казал, че Улф и Пери трябва да бъдат откарани до „района за спешно евакуиране”. Това бе кодовото име на място за екзекуции.

– Това вече е прекалено – заяви високо Хамиш, – Не искам да умра по такъв начин.

Китайският войник зад него го смушка с автомата си и го принуди да продължи напред.

– Видяхме прекалено много – каза Си Джей, – Не могат да ни позволят да си тръгнем живи, А и няма никакви доказателства, че сме били тук.

Капитанът, който вървеше последен, чу думите ѝ и каза:

– Доктор Камерън е права. Тази зоологическа градена е бъдещето на Китай. Съществуването ѝ не може да бъде опетнено с отрицателни съобщения в западните медии. Никой не бива да научава какво се случи тук днес и никой няма да научи. Всички свидетели трябва да бъдат елиминирани. Министър Ху беше съвсем конкретен. Той ми нареди да ви събера е господин Улф и господин Пери, И аз ще направя точно това.

Си Джей си спомни казаното от Бен Патрик: „За тях това ще е временен неуспех, необходима загуба в похода им за осъществяването на мечтаната Велика драконова зоологическа градина”.

– Я чакайте малко! – Сайм явно си мислеше, че има някакво влияние. – Аз съм посланикът на Съединените американски щати. в Китай! Не можете да обясните изчезването ми току-така.

– Разбира се, че можем – спокойно отвърна капитан Вонг. – Непрекъснато се случват нещастни случаи, господин посланик. Автомобилни катастрофи, инциденти с малки самолети, свръхдози в хотелски стаи.

Си Джей се обърна,

– Бил Линч, Умрял е при разбиването на малък самолет в Китай. Били сте вие...

Вонг се усмихна.

– Уви, господин Линч стана свидетел на подобен инцидент, С по-малко смъртни случаи, но въпреки това грозна работа.

Отзад се чу боричкане, последвано от писклив мъжки глас.

– Не ме докосвай, шибан невежа такъв!

Го-Го беше избутан напред от един китайски войник.

– Го-Го... – промълви Си Джей, когато погледите им се срещнаха.

– Си Джей! Някакъв кретен казал на полковник Бао, че се познаваме, и полковникът реши, че трябва да умра с вас. Не можел да ми има доверие, че ще си трая. И знаеш ли какво? – Го-Го се изплю по пазача си. – Мръсният кучи син беше прав! Щях да разкажа.

– Благодаря, Го-Го – каза Си Джей.

В същото време мислите ѝ препускаха. Китайците щяха да ги убият и да нахранят крокодилите с телата им. Трябваше да действа бързо.

Двамата с Хамиш още вървяха един до друг – Си Джей отдясно, Хамиш отляво, следвани от двама китайци с автомати, Джонсън и Сайм бяха на няколко метра пред тях.

– Хамиш – прошепна тя. – Чантата банан още ли е у теб?

– Да? Защо?

– Броя до три и искам да извадиш запалката, да я запалиш и да я задържиш в дясната си ръка на височина на гърдите.

– Защо...

– Просто го направи и бъди готов да бягаш. На три. Едно... две... три... Давай!

Хамиш изпълни нареждането, макар да не знаеше защо. С бързината на светкавица той бръкна в чантата банан, извади запалката „Зипо” с логото на Великата драконова зоологическа градина, вдигна я на нивото на гърдите си, щракна...

... а Си Джей се извъртя като някакъв стрелец от уестърн, извади от своята чанта малък спрей, насочи го към двамата войници и натисна бутона.

Това беше лакът за коса.

Но когато струята минеше през пламъка на запалката, флаконът се превръщаше в миниатюрна огнехвъргачка.

Огненият език избълва от малката бутилка и обгърна войниците. Пламъците достигнаха лицата и гърдите им...

... както и закачените на коланите им гранати.

Пламналите войници експлодираха заедно с гранатите. Двамата просто изчезнаха. В един миг бяха тук, в следващия ги нямаше.

Междувременно Си Джей се беше хвърлила върху дъските и бе повлякла Хамиш със себе си. Над главите им полетяха, кървави части от тела.