През малкото прозорче в яката врата гледаха как драконът пирува с тялото на Шан, на по-малко от пет метра от тях.
Си Джей се извърна от ужасната гледка.
Все още задъхана, тя погледна тъмния тунел, в който се намираха.
Вратата, през която се бяха измъкнали, беше масивна и яка, дори стъклото на прозорчето ѝ бе дебело; по рамката ѝ имаше гумени уплътнения, благодарение на които се затваряше херметически.
Си Джей едва чуваше как драконът пирува от другата страна и троши костите на Шан. Вратата почти не пропускаше звук.
– Всички добре ли са? – попита тя.
– Много относително – отвърна Хамиш.
Си Джей отново погледна тунела.
Нямаше никакво осветление. Мрачният проход продължаваше стотина метра и свършваше с врата, която зееше доста зловещо.
През отвора струеше ярка слънчева светлина.
Си Джей тръгна към нея.
– Къде отивате? – попита Сайм.
– Натам.
– Защо просто не останем тук, където е безопасно?
– Защото не знаем дали е безопасно. – Си Джей погледна към края на тунела. – И няма да научим, докато не разберем какво има от другата страна на онази врата.
Тя продължи напред. Останалите я последваха.
Вратата в другия край на тунела беше същата като онази на Люпилния център – дебела и уплътнена с гума, само че зееше широко отворена.
Си Джей надникна предпазливо през нея. Оттатък имаше малко помещение с черен под и черни стени, единствената врата в отсрещната стена също беше отворена и пропускаше слънчевата светлина.
Черният под и стените оставяха у Си Джей странно усещане. Имаше чувството, че се намира зад кулисите на театър. Два боядисани в черно странични тунела тръгваха наляво и надясно и изчезваха в мрака.
– Това не ми харесва... – каза Джонсън.
– Какво е това място? – попита Хамиш. – То не е част от нормалната обиколка.
Си Джей искаше да знае същото.
Така че излезе от тунела и тръгна към отворената външна врата.
– Доктор Камерън... – каза Джонсън. – Мисля, че е по-добре да се върнем в тунела.
Си Джей стигна до вратата и погледна навън.
Видя прекрасна малка долина, обградена от високи скалисти стени. Имаше буйна трева, река и гора. В самия център на долината се издигаше покрит с трева хълм, на чийто връх бе кацнала пищна дървена сграда, от която лъхаше на богатство и привилегии. Приличаше на голф клуб или ловна хижа.
Очите на Си Джей се присвиха.
Тя прекрачи прага, погледна назад – и видя, че входът към малкото помещение е великолепно замаскиран. Беше вграден в отвесната стена и все още отворената врата беше оформена като камък отвън и се сливаше идеално със скалата.
Хамиш застана до Си Джей и също видя маскировката.
– Пак ще попитам – каза той. – Какво е това място?
Си Джей мислеше бързо.
– Прилича на...
Сив дракон с размерите на принц излетя с крясък от храсталаците наблизо и се насочи, право към Си Джей и Хамиш.
Разпери криле, увеличи скоростта си двойно за мит и Си Джей забеляза, че няма уши.
Двамата с Хамиш се хвърлиха обратно в помещението и затръшнаха маскираната врата. През малкото прозорче Си Джей видя как драконът спря безсилно от другата страна и изкрещя яростно към тях.
Си Джей и Хамиш затаиха дъх, вперили погледи в беснеещия дракон.
В следващия миг сивата глава се пръсна ш кръв оплиска цялото прозорче. Шокираните Си Джей и Хамиш отскочиха назад.
– Доктор Камерън – прошепна Джонсън от вратата на тунела. – Елате веднага…
Си Джей се обърна, когато чу тона му, и видя някаква сянка да излиза от левия тунел – друг сив принц, с ниско наведена глава.
Драконът изкрещя и се хвърли към тях. Си Джей и Хамиш тутакси се втурнаха към вратата на тунела. Метнаха се напред и се приземиха по корем, докато Джонсън затръшваше херметическата врата зад тях. Драконът спря с пързаляне от другата страна и изрева...
Бам!
Главата и на този дракон се пръсна. В следващия миг Си Джей видя войници в униформи на Китайската армия да влизат в черната стая с вдигнати оръжия.
– Чисто! Чисто! – извикаха те на мандарин.
Един от войниците отиде до вратата и погледна Си Джей и останалите.
– Нихао? – Видя Си Джей и премина на английски. – Моля, отворете. Районът е обезопасен. Зоопаркът е обезопасен. Вече нищо не ви застрашава.
Си Джей се отпусна на пода, залята от облекчение.
ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ.
Известният хищник

Читать дальше