Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Пътят завиваше надясно, следвайки завоя на стената на кратера. Намираха се в северозападния ъгъл на долината. Си Джей осъзна, че всъщност са в онази част от пътя, която минаваше зад отвесните скали не далеч от казиното. Тогава се беше запитала какво ли скриват изкуствените скали.

Погледна пътя пред тях. Тук нямаше тунели, шосето беше напълно открито. Във външната стена обаче имаше две яки стоманени порти.

Първата се намираше на около триста метра пред тях и беше отворена.

Шан я посочи.

– Това е входът към Люпилния център!

Камионът се понесе натам..

Си Джей се подаде през прозореца да погледне към долината, или поне западната ѝ част.

Един червеногръд черен император беше кацнал върху останките от административната сграда и ревеше победоносно. Сградата бе почти напълно унищожена – кулата ѝ бе изчезнала, прозорците на фасадата бяха разбити, а покритият с купол балкон бе в руини.

Трима царе кръжаха във въздуха пред нея, сякаш я охраняваха.

„Вече я смятат за своя територия” – помисли си Си Джей.

Точно тогава четири щурмови вертолета Z-10 се появиха над ръба на кратера и откриха огън с трасиращи куршуми по императора, принуждавайки го да полети.

Z-10 беше китайският еквивалент на АН–64 „Апачи”, с кабина на две нива, монтирана на носа 30-мм картечница и къси криле, от които висяха различни противотанкови и противовъздушни ракети.

Трите дракона около императора се завтекоха да го защитят и се насочиха към вертолетите, но те стреляха е ракетите си и драконите изчезнаха в огнени кълба.

Две машини подгониха императора през зоологическата градина, трасиращите им куршуми проблясваха над долината като лазери, докато единият вертолет не стреля с ракета въздух-въздух, която следваше маневрите на бягащия император, докато не го улучи и не експлодира.

Грамадният колкото пътнически самолет дракон се пръсна в облак от кръв и плът. Грамадни парчета месо с размерите на канари заваляха от небето.

– Империята отвръща на удара – отбеляза посланик Сайм.

Си Джей кимна.

– Това вече е война между два териториални вида – дракони и хора.

И човешката технология, използвана така брутално от китайците, в крайна сметка щеше да спечели битката.

В този момент боклукчийският камион поднесе и спря пред отворената порта на Люпилния център.

– Бързо! Вътре! – извика Грег Джонсън, скочи навън и ги поведе към входа.

Всички забързаха след него. Джонсън спусна яката решетка зад групата точно когато поредният червеногръд дракон се блъсна в нея с яростен писък.

Докато драконът беснееше навън, те се втурнаха през тъмния тунел.

Си Джей тичаше първа.

Поради някаква причина осветлението на тавана беше изключено. В тунела цареше почти пълна тъмнина; единствената светлина идваше от входа зад тях и от някаква слаба лампа в другия край.

На около двайсет метра от входа Си Джей видя дебела стоманена врата в лявата стена. Беше отворена, На нея имаше предупредителен надпис на английски и мандарин: ДИЗЕЛОВИ ГЕНЕРАТОРИ – НЕ ИЗПОЛЗВАЙТЕ ОГЪН. Зад вратата цареше пълен мрак.

– Май е по-добре да не влизаме – каза Си Джей. Предпочиташе слабо осветеното място в другия край на тунела. Когато бягаш от същества, способни да виждат в пълен мрак, дори малкото светлина е за предпочитане.

Продължиха да тичат и накрая стигнаха до две големи бронирани врати, които също бяха отворени.

Минаха през тях и се озоваха в Люпилния център. И се заковаха на място.

Си Джей преглътна.

– Не трябваше да идваме тук.

Люпилен център

Си Джей се взираше с ужас в Люпилния център – или по-точно в останките от онова, което е бил допреди около час.

Самият център представляваше просторна двуетажна зала със стени, облицовани с блестящи бели плочки. Цялото място създаваше впечатление за стерилна чистота.

По-скоро беше създавало.

Центърът беше целият в кръв и вътрешности. Навсякъде лежаха тела в лабораторни престилки – китайски специалисти, разкъсани на парчета от вилнеещи дракони. Почти цялото оборудване беше разпердушинено. Навсякъде висяха жици. Лампите висяха накриво от тавана и от тях изскачаха искри.

Цялото място, доскоро несъмнено ярко осветено, тънеше в неприветлив полумрак.

В средата на залата имаше голяма правоъгълна яма с размерите на два олимпийски басейна. Над нея минаваха няколко метални моста, а закрепени в стените ѝ скоби водеха надолу.