Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Без да губи време, Си Джей излезе навън и се надигна, за да види покрива на боклукчийския камион.

На него нямаше дракони. Беше равен и пуст. Таванът на тунела се носеше отгоре.

Си Джей се покатери на покрива, легна по корем и запълзя напред. Стоманата беше оребрена, което ѝ позволяваше да се захване стабилно.

Изведнъж със силно свистене камионът се озова на ярката слънчева светлина – и Си Джей погледна нагоре навреме, за да види как Червеното лице се спуска към нея като пикиращ бомбардировач и пуска един хечбек!

Колата полетя надолу. Си Джей се метна напред миг преди хечбекът да се стовари върху покрива на боклукчийския камион , да отскочи от него и да се блъсне с ужасна сила в отвесната скала от другата страна на околовръстния път,

Си Джей погледна напред – вторият тунел, за който бе споменал Хамиш, все още беше на петстотин метра от тях.

– Хамиш! Вкарай ни в тунела, преди да са ме направили на палачинка!

Си Джей се взираше в тунела, когато най-неочаквано до нея се появи отвратителната глава на Стопеното лице. Драконът още беше на камиона, крепеше се на лявата му страна.

Стопеното лице се надигна, готов за атака, с убийствен поглед.

– Си Джей, дръж се! – извика гласът на Хамиш в слушалките.

Камионът рязко зави, за да избегне изпречил му се смачкан хечбек.

Краката на Си Джей, която едва се държеше за покрива, полетяха настрани.

Драконът до нея изобщо не изгуби равновесие,

– Хамиш! Набий спирачките! – извика Си Джей.

Хамиш наби спирачките с всички сили.

Камионът поднесе.

Си Джей успя да се вкопчи в някаква подпора, когато инерцията от внезапното спиране я запрати напред.

Стопеното лице не беше такъв късметлия.

Беше запратен напред и се запремята по пътя.

Хамиш видя как черно-червеното туловище се откъсна от камиона и падна на пътя пред него. И натисна газта до дупка.

Тежкият камион отново се понесе напред, гумите му запушиха.

Стопеното лице, ожулен и разранен от Тежкото падане, вдигна глава и видя как фаровете на камиона се носят към него. Успя да отскочи в последния момент; бронята на камиона закачи крилото му и Стопеното лице се стовари на земята, здравата очукан, но жив.

Най-сетне свободен от дракони, камионът влетя в следващия тунел.

На стотина метра от входа на тунела камионът наби спирачки пред някаква порта във външната стена.

Черните ѝ метални решетки бяха по-дебели и яки от всички, които бяха видели досега – ако подобно нещо беше възможно.

Си Джей скочи от покрива и се присъедини към Хамиш, Джонсън, Сайм и Шан.

Хамиш я огледа и попита:

– Наред ли си?

– Нямах време да проверя – отвърна Си Джей, – Но мисля, че да.

Шан изтича до решетката и заговори на двамата войници от другата страна. Те бяха с униформи на Червената армия и въоръжени с модерни автомати „Щаер”. Лицата им бяха абсолютно безизразни.

– Пуснете ни! – каза Шан на мандарин.

Двамата войници не казаха и не направиха нищо в отговор.

– Казах, пуснете ни! – извика Шан,

– Знаете, че не могат да. влизат тук, заместник–директор – каза единият войник. – Центърът за гнездене е затворен за неоторизирани лица.

– Неоторизирани лица? – изумено повтори Шан. – Майтапите ли се? Намираме се в извънредна ситуация...

– Дори вие не можете да влезете, заместник–директор. Не сте оторизиран. – Войникът кимна рязко към Си Джей, Хамиш, Сайм и Джонсън. – И със сигурност няма да пуснем тях . Заповед лично от полковник Бао.

– Нямате ли капка човечност! – извика Шан. – Ще умрем тук...

– Зарежете – каза Си Джей, докато дърпаше Шан за ръката и поглеждаше към тунела.

Той продължаваше напред, пуст и притихнал.

Си Джей погледна към Джонсън и се обърна към Шан.

– Щом не можем да влезем, какви са другите ни възможности?

Шан трепереше от гняв, но успя да се овладее.

– Може би Люпилният център. – Изгледа изпепеляващо стражите. – Той не се пази от долни псета!

– Ъ–ъ–ъ, Касандра... – обади се Хамиш. Наричаше я така само когато беше сериозен.

Си Джей рязко се обърна и видя накъде гледа брат ѝ.

Огромната сянка на дракон цар стоеше на входа на тунела и блокираше слънчевата светлина.

Драконът изрева и ужасният звук отекна от стените.

– Да тръгваме! – извика Си Джей. – Ще опитаме Люпилния център.

Всички скочиха обратно в боклукчийския камион и Хамиш отново подкара през тунела. След няколко секунди изхвърчаха на дневна светлина.