Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Си Джей веднага се хвърли обратно в кабината и отново натисна педала до дупка. Пикапът се понесе по околовръстния път, а черните принцове излетяха от тунела секунда по-късно.

Моментално погледнаха нагоре – и видяха Лъки да се отдалечава към Драконовата планина, далеч от тях.

Но Си Джей беше близо.

И драконите полетяха след нея.

Си Джей караше бързо, По-бързо, отколкото бе карала през живота си.

Пикапът с клетката се носеше по околовръстния път и настигаше по-тежкия камион на Хамиш.

Пред боклукчийския камион Си Джей виждаше една от малките коли на зоологическата градина, с които бяха избягали офис служителите.

Странно. Можеше да се закълне, че бе видяла шест или седем автомобила да излизат от...

Тряс!

Бял хечбек се стовари на пътя точно пред пикапа ѝ!

Си Джей зави инстинктивно и се размина на косъм с удара. Колата беше паднала от небето и отдясно и продължи да се премята наляво, докато не се заби в скалата от другата страна на пътя.

Си Джей погледна нагоре и видя два червеногърди дракона, които се отдалечаваха, след като бяха пуснали колата по нея!

Втора двойка принцове приближаваше към нея, понесла друг хечбек в ноктите си. Спуснаха се ниско и пуснаха малката кола.

Автомобилът прелетя като бяло петно пред предния капак на пикапа, пропускайки го на милиметри, след което се заби в отвесната скала и експлодира.

Пикапът се разтресе от взрива, но Си Джей успя да го овладее и продължи по околовръстния път.

„Мътните да ме вземат – помисли си. – Дракони да ме замерват с коли!”

Последва внезапен тласък и пикапът за момент се вдигна от земята. Си Джей се обърна и видя, че един от четиримата принцове от станцията за отпадъци е кацнал на покрива на клетката.

Си Джей видя главата му и ахна.

Черно-червеното му лице беше ужасно стопено и покрито с мехури, виждаха се мускулите и сухожилията на челюстите. Някои от шиповете на гребена му също се бяха стопили и сега стърчаха огънати. Това беше принцът, който бе най-близо до тубата, когато Си Джей я простреля – същият, чиято глава бе погълната от лумналия огън.

Създанието изрева яростно към Си Джей, след което стъпка по стъпка тръгна по покрива на празната клетка към нея.

Докато то ревеше, Си Джей бе готова да се закълне, че чува електронния глас от слушалката да казва с ужасяваща злоба: „...Страхувай се... от мен...”

Пропъди тази мисъл. Явно полудяваше. Отпред камионът на Хамиш рязко зави около нещо, което се оказа преобърнат хечбек. В следващия миг тя едва не връхлетя върху него.

Наби спирачки, при което пикапът поднесе покрай преобърнатия автомобил, а каросерията клетка – със Стопеното лице отгоре ѝ – се вряза в хечбека с трясък и сблъсъкът я откъсна я от пикапа. Стопеното лице полетя напред и се запремята по пътя,

Си Джей отново натисна газта до дупка, изправи пикапа и вече освободена от тежестта на клетката, се понесе с още по-голяма скорост. След секунди се намираше плътно зад боклукчийския камион на Хамиш.

Изравни се с него, махна на брат си, посочи слушалката си и извика:

– На кой канал?

Хамиш се обърна да пита Шан и заместник–директорът, който също беше със слушалка, погледна Си Джей и вдигна четири пръста.

Си Джей грабна устройството и го превключи от 22 на 4.

– Шан! Чувате ли ме?

– Да, доктор Камерън – ясно каза гласът му.

– Има ли безопасно място, където да отидем?

– На около пет километра нататък по пътя е Центърът за гнездене, където беше гнездото на драконите. Мястото е безопасно. Можем да идем там.

– Нищо про...

Пикапът на Си Джей подскочи и тя се обърна. Червеното лице беше в багажника, точно зад нея!

Драконът блъсна задния прозорец. Стъклото се посипа по Си Джей и внезапно един огромен нокът се озова в купето.

Си Джей се сниши в седалката. Не можеше да остане тук.

– Шан! – извика тя в микрофона. – Кажи на Хамиш, че идвам!

– Какво?

– Просто му кажи!

Посегна нагоре и включи круиз контрола на пикапа. Сега колата се носеше успоредно на камиона, а драконите кръжаха и летяха над тях.

Тя изпълзя през кабината под драскащия нокът на Червеното лице и отвори вратата.

Вятърът нахлу в купето. Си Джей видя стъпалото на камиона само на половин метър от себе си. Пътят съскаше под нея.

„Направи го сега, преди да си помислиш какви ги вършиш!” – изкрещя умът ѝ.

Червеното лице заби глава през задния прозорец, петнистата му муцуна изпълни малкото пространство, а блутут слушалката в устата му продължаваше да бибипка. В същия миг Си Джей изскочи навън през дясната врата с протегнати ръце, надяваше се да се хване за...