Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Си Джей стреля в бетонния под пред краката на дракона. Куршумът рикошира нанякъде.

Драконът спря насред крачка.

Си Джей стоеше до кървавата каша, в която се беше превърнала главата на Им. Погледна надолу и видя нещо – слушалката на дресьорката. Явно беше паднала от ухото ѝ, когато Червеното лице беше смачкал черепа ѝ.

Като продължаваше да държи пистолета насочен към драконите, Си Джей остави подобния на куфар предмет и взе слушалката е лявата си ръка, Ако се измъкнеше жива оттук, трябваше да установи връзка с Хамиш и другите.

Сложи си слушалката и веднага чу гласове. Някакъв мъж говореше бързо на мандарин.

Си Джей си преведе; „...черните дракони нападат...”

Зоологическата градина бе под атака. Господи! Червеното лице отново изръмжа зловещо. Изведнъж един от другите дракони се хвърли към Си Джей отляво. Тя обаче беше готова за това и рязко се обърна, хвана подобието на куфар и го запрати към връхлитащия принц.

Предметът беше туба, наполовина пълна с бензин.

Тубата улучи дракона в муцуната точно когато Си Джей се извъртя с пистолета и стреля. Тубата експлодира в пламъци.

Течният огън се разлетя във всички посоки и четирите дракона се дръпнаха. Пламъците стигнаха и до Си Джей и ръкавът на якето ѝ се подпали.

Най-голямата жертва обаче беше нападащият дракон. Той запищя, когато огънят обгърна главата му, падна и се загърчи на пода, мъчеше се да изгаси пожара върху муцуната си.

Си Джей смъкна пламналото си яке и стреля по резервоара на един преобърнат боклукчийски камион зад драконите.

Куршумът улучи целта си и резервоарът експлодира в огромно огнено кълбо около противниците ѝ.

Драконите отскочиха назад от пламъците, а Си Джей се хвърли покрай клетката и се метна в кабината на пикапа.

Завъртя ключа и натисна педала до дупка. Колата полетя напред.

Пикапът изхвърча от станцията за управление на отпадъците и се понесе по тунела, Си Джей стискаше волана с всички сили и не смееше да погледне назад.

Пикапът летеше в тунела.

Си Джей искаше да завие надясно, на юг, да стигне до сградата при главния вход и да се махне от проклетата зоологическа градина – но веднага щом се озова в тунела осъзна, че такава възможност не съществува.

Останките от рухналата кула запречваха изхода на тунела. Изглеждаха невъзможно грамадни в сравнение с двулентовия път и напълно го блокираха.

С писък на гуми Си Джей зави наляво – на север – и ускори бързо до сто, после до сто и десет. Клетката зад нея подскачаше неудържимо, а затворената в нея Лъки се подмяташе като парцалена кукла.

На четиристотин метра пред нея боклукчийският камион на Хамиш стигна до изхода на тунела. Той още беше затворен, но Хамиш явно имаше дистанционно, защото с приближаването му тежката решетка започна да се вдига.

Си Джей трябваше да се свърже с него. Докосна слушалката си. Подобно на хендсфри, към нея имаше и микрофон.

Натисна копчето за връзка и в слушалките заговори електронен женски глас на мандарин:

– Бягай... Бяла глава... Бягай...

Си Джей нямаше представа какво означава това. Честотата бе доста натоварена. Явно драконите из цялата зоологическа градина бяха полудели.

Флуоресцентните светлини на тунела прелитаха от двете ѝ страни.

Си Джей включи микрофона.

– Шан! Хамиш! Някой! Чувате ли ме?

Отговор не последва.

Тя хвърли поглед към огледалото и с облекчение видя, че тунелът зад нея е пуст.

Огледа кабината за оръжия или нещо, което би могла да използва. На седалката до нея бе якето на Им на жълти и черни ивици, с бронирания гръб и яка.

„Това може да ми е от полза”, помисли си Си Джей и го облече, без да престава да кара.

Пикапът с клетката се носеше през тунела.

Отзад все още не се виждаха дракони.

Си Джей стигна до отвора на тунела, излетя на ярката слънчева светлина и незабавно наби спирачки.

Изскочи от кабината и изтича до клетката, като погледна назад към тунела...

... точно когато, подобно на някакви прилепи от ада, четирите червеногърди дракона се появиха от станцията за боклук, като летяха ниско и бързо.

Си Джей не им обърна внимание.

Под любопитния поглед на Лъки от другата страна на решетките тя успя да се справи с резето на клетката.

Отвори вратата.

– Хайде! Вън! Изчезвай! – извика Си Джей на жълтия дракон. – Разбра ли ме? Вън!

Драконът я зяпаше едва ли не изумено.

После погледна носещите се към тях дракони и се измъкна от клетката.

Жълтодрехата, все още със седлото на гърба, изпълзя на покрива на клетката, хвърли последен поглед към Си Джей и отлетя.