Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Вонеше адски гадно. Пред нея беше хидравличната стоманена плоча, която смачкваше боклука. В момента тя беше затворена, и препречваше пътя към вътрешността на контейнера.

Усмивката надникна иззад ъгъла и се ухили злобно.

–Хамиш...!

Хамиш се беше облегнал колкото се може по-назад. Нокътят на дракона замахваше само на два сантиметра от носа му в опити да го докопа.

Той огледа таблото за копчето, което управляваше пресата.

Намери го – червено, – наведе се под нокътя и бързо го натисна.

С механично тракане пресата започна да се отваря.

Си Джей се метна към тесния процеп точно когато Усмивката скочи на задното стъпало. Промъкна се през малкия отвор и се озова във вонящия боклук. Процепът беше достатъчно голям за нея, но не и за дракона. Засега бе в безопасност.

– Добре, Хамиш! Сега затвори!

Атакуващият кабината дракон заби глава през стъклото и изрева към Хамиш.

Шан се сви. Грег Джонсън трескаво се мъчеше да вдигне автомата от пода. И тъй като зъбите на дракона бяха точно пред него, Хамиш не можеше да стигне до червеното копче.

За ужас на Си Джей стоманената плоча на пресата продължаваше да се отваря.

Си Джей се намираше в тъмния метален търбух на контейнера, притисната в пресования боклук, безсилна да спре вратата, която продължаваше да се отваря.

Тъмният силует на дракона от вън ставаше все по-голям.

Ако Хамиш затвореше контейнера сега, драконът нямаше да успее да стигне до нея, но след няколко секунди отворът щеше да е достатъчно голям и Си Джей щеше да си има компания.

– Хамиш! Затвори контейнера веднага!

Хамиш се извъртя в седалката, като избягна на косъм щракащите челюсти на дракона.

А той успя да напъха муцуната си през дупката в прозореца и...

Бам!

Кръвта експлодира от тила на дракона и той рязко се дръпна назад.

Хамиш се обърна и видя Грег Джонсън с автомата в ръка. Беше стрелял от упор и лявото око на дракона.

Драконът залитна и падна от носещия се камион.

Камионът подскочи, докато го Прегазваше.

– Хамиш...! – извика Си Джей.

– О, не! Си Джей... – изпъшка Хамиш и отново натисна червеното копче.

Само че беше твърде късно.

Точно в мига., когато Хамиш натисна копчето, капакът се беше вдигнал докрай и Си Джей, притисната в стената боклук, се озова лице в лице с дракона, който бе кръстила Усмивката. Беше я пипнал.

Стиснала зъби, Си Джей извади пистолета си, насочи го и...

Щрак.

– Не!

Щрак.

Патроните ѝ бяха свършили.

Усмивката се ухили.

И тогава капакът започна да се затваря.

Усмивката забеляза, така. че просто влезе в контейнера и се озова само на няколко стъпки от Си Джей.

Си Джей не можеше да повярва. Без патрони, без изход, заклещена заедно с дракон.

– Не, не е честно – промърмори тя. – Не е честно мамка му...

И тогава я видя.

Малка пластмасова бутилка върху купчината боклук, която като по чудо не беше смачкана от пресата. Бутилка разтворител на терпентинова основа.

Капакът се беше спуснал наполовина, отворът бе само около метър и двайсет и продължаваше да намалява.

Си Джей грабна бутилката, махна капачката ѝ и я хвърли към дракона.

Терпентинът се плисна по муцуната на Усмивката и попадна в очите му.

Той изпищя.

Си Джей се хвърли приведена напред покрай заслепения дракон и се шмугна по корем под бавно спускащия се капак.

Отново се озова в изкуствената светлина на тунела, в задната част на контейнера, точно когато дебелият капак се затвори с тътен и писъците на дракона станаха приглушени.

– Си Джей! – извика Хамиш в слушалката. – Още ли си в контейнера?!

– Не – отвърна тя. – Там си имаме драконче. Смажи го това копеле!

– Готово!

След секунда капакът се плъзна бавно напред и започна мощното движение, предназначено да пресова натоварения боклук в предната стена на контейнера

Крясъците на дракона се превърнаха в пронизителни отчаяни писъци.

Писъците достигнаха кресчендо, когато пресата го смачка. Си Джей чу ужасното хрущене, когато Усмивката бе смазан от стоманената плоча, и въздъхна с облекчение.

Беше време да се добере до кабината при останалите. Но след преживяното на стъпалото на камиона имаше само един път, по който искаше да мине – отгоре.

– Хамиш, идвам по покрива! – каза тя в микрофона.

– Разбрано. Всеки момент ще излезем от тунела. Нататък има още един. Шан казва, че в него има разклонение, което води към Центъра за гнездене. И че ако се доберем: до него, всичко ще е наред.