Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

В един момент Хамиш и другите трима заобиколиха отляво една преобърната кола. Си Джей тръгна вдясно... и изведнъж се закова на място.

Бии-бип... бии-бип...

Познаваше този звук.

Бавно, много бавно Си Джей надникна зад преобърнатия камион.

Видя жълтодрехия дракон – Лъки – в клетката зад пикапа. Изглеждаше изключително неспокойна.

Им, дресьорката на Лъки с плътно прилепналия черен костюм и. жълтите кичури, стоеше пред клетката на Лъки, изправена срещу четири червеногърди принца, наредени заплашително в полукръг около нея.

– Назад! – извика тя на мандарин и замахна с метла към драконите. – Назад, казах! Не я доближавайте!

Водещият черен принц наведе глава, протегна дългата си шия и изсъска гневно.

Беше Червеното лице. Слушалката на На още беше заклещена между зъбите му.

Бии-бип... бии-бип...

Си Джей осъзна, че в тази сцена има нещо повече.

Видя малките маскирани кутийки, прикрепени към главите и на четирите черни принцове, и разбра, че драконите, включително Червеното лице, са същите , които бяха изнесли представлението заедно с Лъки в амфитеатъра.

Явно не си падаха по колежката си.

Обикаляха клетката на Лъки като изгладнели вълци.

– Назад! – отново извика Им. Си Джей видя, че тя все още носи слушалката и микрофона си...

Внезапно Им посегна към жълтото дистанционно на колана си, но Червеното лице мълниеносно се хвърли към нея и в следващия миг Им лежеше по гръб, а драконът беше над нея, затиснал ръката с дистанционното.

С рязко настъпване Червеното лице направи устройството на парченца.

После изсъска в лицето на дресьорката и лигите му потекоха в очите ѝ.

Им изкрещя, Лъки се блъсна в решетките на клетката си, като се мъчеше да се освободи, когато нокътят на Червеното лице се понесе отново надолу, този път към главата на дресьорката.

Разлетяха се кървави парченца мозък и тялото на дресьорката се отпусна безжизнено.

Лъки изрева в безпомощна ярост и после, за огромна изненада на Си Джей, започна да скимти, сякаш обхваната от истинска мъка.

„Скърби – помисли си изумено Си Джей. – Скърби за дресьорката си”.

Червеногърдите принцове насочиха вниманието си към Лъки. Жълтодрехият дракон престана да скимти и отстъпи предпазливо назад, макар че още си беше в клетката.

Жълтият дракон, все още със седлото на гърба и ярките си жълти цветове, изглеждаше много различен от другите – опитомен, цивилизован. Колаборатор, който трябва да бъде заловен.

Червеното лице замахна и острите му като бръснач нокти из гракаха по решетките. Другите принцове засъскаха, обкръжавайки клетката.

Си Джей гледаше ужасена, без да може да помръдне.

Червеногърдите дракони не просто съскаха – издаваха ясно различими гърлени звуци, придружени от дълги издишвания. Приличаше на...

„Господи – осъзна Си Джей. – Те общуват!”

Трябваше да признае, че ѝ е жал за жълтодрехия. Жълтодрехата всъщност. Самотният женски дракон току-що бе изгубил човешкия си другар и сега, самотен и обкръжен, щеше да бъде убит.

– Си Джей! – настоятелно прошепна Хамиш. – Идвай!

Тя се обърна. Брат ѝ и останалите бяха стигнали боклукчийския камион при вътрешната порта.

Си Джей се намръщи и погледна отново към червеногърдите принцове, наобиколили жълтодрехата. Един от тях блъсна клетката и тя се разклати. Играеха си с Лъки.

За изненада на самата себе си Си Джей махна на Хамиш и прошепна:

– Вървете! Ще ви настигна!

Хамиш се намръщи неразбиращо. Но после явно долови нещо в очите ѝ – онова упорито убеждение, което бе виждал безброй пъти, – защото каза: „Добре”, и завъртя ключа на запалването.

Когато двигателят на камиона изрева, четирите дракона около Лъки рязко се обърнаха. Но после явно решиха, че камионът не е тяхна грижа, и отново насочиха вниманието си към клетката.

Едва тогава видяха, че някой е застанал между тях и жълтодрехата.

Си Джей.

Тя стоеше между четирите дракона и Лъки с пистолет в едната ръка и нещо приличащо на дебел пластмасов куфар в другата.

Помисли си, че сигурно представлява странна гледка – дребна, въоръжена е маломощно оръжие, изправена срещу четирима червеногърди принцове, всеки висок три метра, огромен и заплашителен.

Затворената Лъки изглеждаше най-изненадана от всички и сякаш обратът беше на път да я вкара в шок. Червеното лице изгледа свирепо Си Джей, наведе глава и изсъска.

Бии-бип... бии-бип...

Драконът пристъпи напред...

Бам!