Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

От нея изскочиха дракони.

Бяха петнайсетина, всички червеногърди принцове. Петте водещи нямаха уши, за разлика от останалите.

Изскочиха от кабината като атакуваща армия, с наведени глави, вирнати опашки и широко разперени нокти, търсещи плячка.

Станция за управление на отпадъци

Си Джей не си направи труда да чака асансьора. Нямаше да дойде навреме.

Вместо това отвори тежката врата до асансьорите, на която на английски и на мандарин пишеше АВАРИЙНО СТЪЛБИЩЕ.

Следвана по петите от другите петима американци и Шан, тя се втурна надолу, като прескачаше през три стъпала наведнъж и вземаше рязко завоите.

Над нея отекваха силни удари – драконите блъскаха по вратата.

Последва трясък и внезапно в кладенеца на стълбището се разнесе яростен рев.

– Влязоха! – извика Си Джей.

Стигна до края на стълбището, отвори вратата и отново се озова в станцията за управление на отпадъците.

Погледна надясно, видя масивните външни врати – и осъзна защо драконите са щурмували сградата. Огромните врати водеха навън .

Групата ѝ беше потърсила надежда на неправилното място.

Това бе целта на драконите от самото начало. Не се бяха интересували от хората в кабината на въжената линия. Бяха искали само кабината.

Заради това.

Заради нападението срещу административната сграда – едно от малкото места в зоологическата градина с изход навън.

Академичната част от ума ѝ се възхищаваше на изобретателността на драконите. Това не беше просто поведение с решаване на проблем. А сложно комбинативно планиране.

Макар планът им да беше погрешен (те нямаха начин да знаят, че дори да се измъкнат от долината, над първия електромагнитен купол има и втори ), той все пак беше план.

Тези същества бяха по-интелигентни от всяко известно ѝ животно.

– Идват! – извика Джонсън някъде отзад.

– Хамиш, барикадирай вратата! – извика Си Джей.

Хамиш скочи в най-близкия боклукчийски камион, запали го, превключи на задна и потегли към вратата на стълбището...

... точно когато там се появи първият принц и с пронизителен крясък подаде глава навън.

Хамиш заби големия камион в стената и главата на дракона, стърчаща от рамката, отлетя. Вратата се затръшна и остана затворена от тежестта на машината.

Последва серия силни удари от другата страна, когато пристигнаха другите дракони. Не можеха да отворят – засега.

Бам!

Камионът леко се разклати.

Бам!

Отново.

Докато блъскането продължаваше, Си Джей се обърна, мъчеше се да намери изход.

Станцията за отпадъци изглеждаше по същия начин, по който я бяха оставили – широката яма, външната порта, вътрешната порта към тунела на околовръстния път, двете дузини боклукчийски камиони и пикапът с жълтодрехия дракон в клетката.

В този момент единият асансьор пристигна с мелодичен звън и петнайсет китайски офис служители по ризи изхвърчаха навън, обхванати от паника.

Десетина работници със сини комбинезони се втурнаха към заключен стоманен шкаф до северната стена на залата. Водачът им извади връзка ключове, отключи катинара и отвори вратата.

Оръжеен шкаф.

Си Джей видя по рафтовете оръжие – пистолети и няколко автомата, приличащи на АК–47. Работниците започнаха да ги вадят.

Си Джей се обърна към външната порта.

– Май най-безопасното място в момента е през тази порта и навън от долината. Как можем да я отворим?

– Контролното табло е при асансьорите. – Шан посочи. – Но зад вратата има тежка предпазна порта. Трябва да отворим и нея.

Двама от работниците явно имаха същата идея вече тичаха към контролното табло до асансьорите, което беше посочил Шан.

Намираха се на десет стъпки от него, когато Си Джей осъзна нещо.

Беше станало тихо.

Блъскането по вратата бе спряло.

Драконите вече не се опитваха да минат през вратата,

Си Джей бавно се обърна и отвори уста:

– Къде ще...

Двойната врата на асансьора внезапно се отвори и от нея се изсипаха червеногърди дракони!

„Спуснали са се по шахтата!”

Първо бяха два, после осем, после дванайсет. Разгърнаха се бързо. Някои бяха без уши, други със – но пък Си Джей си спомни, че повечето работници в административната сграда не носеха защитните си часовници. За всички дракони, безухи или не, имаше предостатъчно плячка.