Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Електромагнитният купол все още светеше в зелено над кратера подхранван от излъчвателите по ръба му. Зад него, много по-високо, се издигаше вторият купол, а около административната сграда пулсираше светлосин звуков щит.

– Модели – промърмори тя, без да се обръща към никого. – Какви модели използват?

– Ъ? – обади се Хамиш. – Какво искаш да кажеш?

Си Джей се обърна към брат си и Джонсън, без да сваля очилата си. Небесносините им щитове пулсираха около тях. Си Джей се огледа и видя, че много от китайските работници в сградата нямат такива сфери около себе си. Явно не виждаха смисъл да носят индивидуални защита, щом: самата сграда е защитена.

Тя. свали очилата и задъвка замислено едната дръжка.

После примигна и каза:

– Зареждането в два часа.

– Кое? – не разбра Джонсън.

Си Джей рязко завъртя глава наляво и огледа долината и небето над нея.

– Хищните влечуги като крокодилите и алигаторите обичат моделите, повторението. Ако правиш нещо всеки ден в един и същи час, забелязват. И ако това им помага да те докопат, ще използват модела срещу теб. Точно преди атаката срещу кабината видях цистерните да пътуват за обичайното зареждане в два часа. Драконите са ги чакали да се появят в обичайното време...

Млъкна и се обърна към Хамиш.

– Това още не е приключило.

Сякаш в отговор от долината долетя ужасяващ писък.

Тримата се обърнаха.

И ченетата им. увиснаха.

– А стига бе... – ахна Хамиш.

Три червеногърди императора летяха право към административната сграда. И всички носеха нещо голямо в огромните си нокти.

– Това да не са...? – започна Хамиш.

– Да – каза Си Джей.

– Мътните да ме вземат... – промълви Джонсън.

Първите два дракона носеха цистерни . Издължените сребристи цилиндри проблясваха на слънцето, а кабините на камионите висяха от тях.

Третият император носеше различен товар.

Мокра кабина от въжената линия, цялата покрита с тръстики и водорасли. Тяхната кабина, взета от водопада. Всичките ѝ прозорци бяха изпотрошени и вътре Си Джей видя нещо да мърда – не нещо, много неща.

Червеногърди принцове.

– Потърсили сме убежище на неподходящото място – въздъхна тя. – Трябва да се махнем оттук.

Но вече бе твърде късно.

Двата водещи дракона се спуснаха към административната сграда и подобно на пикиращи бомбардировачи от Втората световна война пуснаха цистерните.

Първата цистерна се удари с огромна сила в контролната кула. Нещо явно даде искра, защото горивото в цистерната се запали и цялата кула експлодира в гигантско огнено кълбо.

И след това падна.

Си Джей гледаше с ужас как огромната кула се накланя като отсечено дърво от върха на административната сграда и полита право към фасадата!

За момент си помисли, че ще падне право върху стъкления купол на балкона, но кулата се превъртя и отскочи на юг. Горящи части от нея се отчупваха, докато падаше по склона, а после се стовари с оглушителен трясък върху околовръстния път южно от сградата, точно пред отвора на тунела.

– Мамка му... – промълви Хамиш.

Втората цистерна беше запратена към най-горния етаж на сградата, точно под антените в ъгъла на покрива.

Тази цистерна също експлодира и целият ъгъл на сградата просто се отцепи и полетя надолу, право към стъкления купол на балкона, на който стояха Си Джей и другите.

Си Джей реагира най-бързо.

– Бягайте!

Втурнаха се навътре, като тичаха с всички сили, a. зад тях парчето от сградата се стовари върху купола. Стъклото се пръсна и балконът изведнъж се оказа открит за стихиите.

Си Джей се метна на пода. Около тях се разлетяха парчета стъкло.

Бяха успели да се измъкнат в последния миг.

Тя се претърколи по гръб, вдигна слънчевите очила към очите си...

... и видя, че синия звуков щит около административната сграда вече го няма .

Като бяха разрушили антените, драконите бяха унищожили щита.

Си Джей моментално скочи на крака.

– Бързо! Бързо! – извика и се хвърли към асансьора.

– Какво? Защо! – извика Улф, който още лежеше на пода.

Си Джей продължи да тича.

– Току-що елиминираха звуковия щит на сградата! И сега докарват щурмоваци!

Улф се обърна и видя какво има предвид Си Джей. Появи се третият император, понесъл в ноктите си разбитата кабина, пълна с принцове.

Императорът полетя надолу и пусна товара си право върху разбития купол на балкона.

С оглушителен трясък огромната двуетажна кабина прелетя през купола и се плъзна на цели трийсет метра, преди да спре вътре в сградата, точно на мястото, където се беше намирала групата преди малко.