Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

– Добре. Да намерим някой, който може да ни изкара оттук.

– Напълно съгласен. – Хамиш ѝ подаде часовника на Великата драконова зоологическа градина. – По-добре си сложи това.

Тръгнаха през тунела. Той беше модерен и добре осветен, с висок таван, извиващ се над двулентовия път. Два големи камиона спокойно можеха да се разминат в него. Бе дълъг петстотин метра и свършваше с друга решетъчна порта, през която струеше слънчева светлина.

Долната устна на Сиймор Улф трепереше. Личеше му, че едва сега започва да осъзнава случващото се.

– Това е просто... просто невероятно .

Ужасът на Ейрън Пери вече преминаваше в гняв.

– Това е тотално преебаване, мен ако питаш.

Си Джей забеляза, че Ху Тан не казва нищо. Просто крачеше с наведена глава и свити устни, потънал в мисли. Заместник-директорът Шан вървеше до него, като отчаяно се мъчеше да избегне погледа ѝ.

Си Джей погледна през рамо и видя мрачния силует на Червеното лице зад северната порта. Другият принц също се беше върнал и двата дракона вървяха напред-назад от другата страна на решетките.

Изведнъж някъде от долината се разнесе силен крясък. Драконите се обърнаха, заслушаха се и излетяха.

„Добре” – помисли си Си Джей.

След стотина метра стигнаха до големи гаражни врати, вградени в стената.

– Това е станцията за управление на отпадъци – каза Шан.

Едната от вратите се отвори тежко и от нея изтичаха трима китайци с костюми. Завтекоха се право към Ху Тан, като дърдореха загрижено, но той ги отпрати е

няколко резки думи.

Си Джей влезе в станцията за управление на отпадъци.

Двайсет и четири чисто нови камиона за боклук бяха паркирани на неравни редове. Бяха големи машини „Исузу” с хидравлични преси в задната част на каросериите и задължителния надпис ВЕЛИКАТА ДРАКОНОВА ЗООЛОГИЧЕСКА ГРАДИНА НА КИТАЙ, изрисуван върху белите им страни.

Зад камионите имаше гигантска бетонна яма с размери шейсет на петдесет метра, частично пълна с отпадъци. Покрай едната ѝ дълга страна имаше няколко огромни задвижвани от бутала преси, които трябваше да сплескат боклука в отсрещната стена. Окачените на тавана кранове товареха пресования боклук в камионите, паркирани от другата страна на ямата, където имаше още врати, водещи на запад, извън кратера.

От лявата страна имаше няколко пожарни, паркирани до няколко бензинови колонки – яркочервени и чисто нови, четири с водни помпи и две с дълги телескопични стълби.

Станцията бе впечатляваща, макар и да вонеше на боклук.

В залата имаше още едно нещо, което веднага привлече вниманието на Си Джей.

В нея имаше дракон.

Само че не беше свободен и не вилнееше. Тъкмо обратното.

Това бе жълтодрехият принц, който бе изпълнявал номерата в амфитеатъра – така нареченият Лъки.

В момента Лъки седеше послушно, макар и малко нервно, в клетка, натоварена на пикап на зоопарка. Седлото още бе на гърба му.

Дресьорката му, младата жена с жълтите кичури (Си Джей си спомни, че името ѝ е Им), стоеше до клетката и галеше Лъки през решетките. Още беше облечена в черните си плътно прилепнали дрехи и носеше слушалката си, но беше свалила коженото си яке на

черни и жълти ивици.

– Какво става, господине? – извика тя на Ху на мандарин.

– Някои от драконите станаха... агресивни – отвърна Шан, без да спира. – Какво правите тук?

– Лъки пострада. След като прелетяхме покрай кабината, при кацането си навехна глезена. Надявам се да няма нищо счупено. Камионът беше тук, за да зареди. Тъкмо се канех да я откарам в Люпилния център, когато зазвуча тревогата.

– Стой тук – каза Шан и продължи нататък. Обърканата дресьорка остана при клетката с дракона.

На Си Джей не ѝ пукаше. Тя просто следваше Шан и Ху, които привличаха тълпа около себе си, докато вървяха към асансьорите в дясната стена.

– Накъде, Катеричке? – попита Хамиш.

– Раната трябва да се зашие – каза Си Джей. Цялото ляво рамо на коженото ѝ яке беше в кръв. – После искам да се кача на самолета, да се върна в хотела в Хонконг и да се накисна в шибаната вана.

Обърна се към един от костюмираните, които се бяха събрали около Ху Тан, и попита отсечено на мандарин:

– Къде е лечебницата?

– На трето ниво – отговори костюмираният на английски и заговори на мандарин в радиостанцията си.

Асансьорът пристигна и Си Джей влезе в кабината. Останалите я последваха.

Грег Джонсън застана до Си Джей и попита тихо: – Доктор Камерън, според мнението ви на професионалист, какво се случи току-що?