Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Шан също погледна натам и викна:

– В тунела има вход към сградата! Да вървим!

Осемте отчаяни човешки същества, шестима американци и двама китайци, се втурнаха презглава по пътя към затворения тунел.

Ху Тан тичаше, а вътре в него бушуваше смесица от недоумение, страх и ярост. Почти не можеше да мисли. Това бе катастрофа. Катастрофа . Как се беше случило? Как бе допуснато да се случи? Някои от драконите бяха откъснали собствените си уши, за да преодолеят звуковите щитове. Как никой не беше предвидил това? Ху мислено се закле, че когато си възвърнат контрола над положението, ще хвърчат глави.

Огледа се. Тичаше редом със Си Джей, Шан и двамата от „Ню Йорк Таймс”. Зад него бяха посланикът и Грег Джонсън.

Намираха се на стотина метра от тунела, когато решетката започна да се отваря.

Преградата се повдигна и от тунела излетяха три бронирани коли – два бронетранспортьора „Шорленд” 4x4 и бяла линейка „Хотспърфилд” с шест колела.

Бронетранспортьорите бяха боядисани в тъмнозелено като военни машини, докато бялата линейка приличаше на машина на мироопазващи сили на ООН.

Тежката порта, пазеща отвора на тунела, се спусна зад колите.

Вълна на облекчение заля Ху, когато видя машините. – Група за бързо реагиране! Идват за нас!

Трите бронирани коли се понесоха по пътя право към групата...

... и профучаха покрай тях.

Ченето на Ху увисна.

– Какво...?

Колите се отдалечиха по околовръстния път и изчезнаха в отвора на друг тунел на около километър на север. Онзи беше обикновен, без порта на входа.

– Ние не сме най-важните гости днес – със суха ирония рече Си Джей. – Отиват да спасят другите. Трябва да се оправяме сами, пеша.

Ху беше повече от вбесен.

– Това е нечувано... – кипеше той.

– Чакайте, вижте! – извика Хамиш.

Сочеше пътя в посоката, в която беше изчезнал спасителният екип.

Два закрити джипа се носеха обратно по пътя и ги приближаваха устремно.

– Това е нашият превоз! – извика Си Джей. – Махнете им да спрат!

Групата излезе по средата на пътя и замаха.

Джиповете изобщо не си направиха труда да намалят, а продължиха да се носят с пълна скорост.

Ху Тан различи по двама души във всяка, кола – несъмнено някакви работници, бягащи от драконите, – излезе пред другите и вдигна ръка. Знаеше, че работниците ще го познаят по характерния му бял кичур и ще се притекат на помощ.

Джиповете не спряха. Подобно на спасителния екип, те просто рязко завиха покрай групата и продължиха.

Ху беше потресен.

– Какво...

– Страхливи шибаняци... – извика Ейрън Пери, но беше прекъснат от силен трясък, когато два червеногърди принца се спуснаха от небето и блъснаха джиповете отстрани.

Машините изхвърчаха от силата на удара и се запремятаха, докато инерцията ги носеше през следващи–

те двайсет метра по пътя. Единият спря преобърнат; докато другият се приземи на колела на седемдесет метра от затворения тунел, но обърнат в неправилната посока.

Когато прахолякът се разсея, Ху не видя никакво движение в смачканите купета.

Двата дракона не си бяха отишли. Изтръгнаха вратите на джиповете и измъкнаха с нокти окървавените, но живи хора – четирима китайци с работни комбинезони.

Ху забеляза, че принцовете също са без уши, което означаваше, че звуковите щитове са безсилни срещу тях.

– Бързо! – изсъска Си Джей и сграбчи Ху за ръкава. – Махайте се от пътя!

Прескочиха ниската мантинела и се метнаха сред храсталаците по склона. Останалите побързаха да ги последват.

От прикритието на храстите Си Джей впери поглед към двата разбити джипа, двата дракона и четиримата работници.

Принцовете изглеждаха страховито – високи три метра, с високи гребени и яркочервени кореми. С брутални ефективност първият дра кон прикова един работник под предната си лапа, захапа лявата му ръка и я откъсна сред фонтан от кръв.

Мъжът закрещя от болка и ужас.

Вторият дракон направи същото с втория, а после е третия работник, докато първият откъсна ръката на последния човек. Четвъртият работник се опита да избяга, но драконът го събори небрежно на земята и го задържа с един от задните си крака.

– Какво правят? – прошепна Хамиш.

– Отхапват часовниците им... за да махнат щитовете им – каза Си Джей. – По-бързо – изсъска тя. – Имаме само секунди...

Със смразяващ кръвта писък долетя един. по-голям червеногръд дракон и се приземи с тежко тупване на околовръстния път.