Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Може би някъде наблизо имаше скала, на която да скочат. Не, нямаше.

Може би щяха да успеят да скочат до стърчащата от разрушения замък платформа – тя се виждаше отдясно, съвсем близо до все още здравите прозорци от тази страна на кабината. Само че вече беше твърде късно.

Кабината вече беше стигнала ръба на водопада. Рязко се наклони и полетя надолу.

Светът на Си Джей се килна отново и за миг всичко стана вертикално

... и кабината полетя.

Носеше се във въздуха с носа напред.

Но само след миг рязко спря със силно хрущене и всички полетяха надолу.

Предните прозорци се пръснаха навътре, разлетя се стъкло.

Кабината се бе ударила в една от скалите, които стърчаха от водата.

Отвън гледката беше абсолютно смахната.

Кабината бе кацнала вертикално пред дъговидния водопад, предният ѝ край бе смачкан в широката скала, а задницата стърчеше нагоре и през разбитите прозорци се сипеше вода, а два червено гърди принца се бяха вкопчили в стените ѝ,

Си Джей правеше всичко по силите си да не откачи, Случваха се твърде много неща, за да може да ги осъзнае.

„Запази спокойствие – каза си тя. – Трябва да мислиш ясно...”

Погледна нагоре и видя спасителен изход – платформата, водеща към разрушения замък. Намираше се точно над горния край на кабината, само на няколко стъпки от нея. Ако успееха да се покатерят до горния край, може би...

– Чуйте ме! – извика тя. – Катерете се! Стигнете до горния край и скочете на платформата!

Никой не беше в състояние да спори – обхванатият от паника Сиймор Улф въртеше глава наляво-надясно, Ейрън Пери отчаяно се бе вкопчил в една седалка, Грег Джонсън държеше шефа си. Ху Тан пелтечеше: „Ох, Господи, ох, Господи”, а заместник-директор Шан имаше безизразната физиономия на човек, който току-що е видял как цялото му бъдеще избухва в пламъци. Хамиш изглеждаше добре – но пък той беше виждал военни зони с очите си.

Всички последваха Си Джей – използваха завинтените седалки като стълба – и бързо стигнаха до плъзгащите се врати в горния край на кабината.

Хамиш и Джонсън ги отвориха – и в кабината моментално нахлу вода, блъсна ги в лицата и едва не ги запрати обратно в долната част. Водопадът вече се изливаше направо в кабината.

– Давайте! – извика Си Джей, – По-бързо.

Хамиш излезе пръв и се обърна да помогне на другите.

Един по един те се закатериха през пороя, като Джонсън буташе отдолу, а Хамиш дърпаше отгоре. След като издърпваше някого, Хамиш го буташе към платформата – Улф, Пери, посланик Сайм и Джонсън, после Ху и Шан, Всички се качиха на платформата.

В кабината останаха само Си Джей, На и барманът. Водата вече се изливаше неудържимо вътре. По-малки водопади се спускаха над седалките.

Катерещата се до Си Джей Ма хлипаше и трепереше.

И тогава Си Джей чу стон.

Не животински или човешки, а стон на разкъсван метал,

Пълната е вода кабина буквално се пръскаше по шевовете.

Внезапно един прозорец се пръсна под натиска на водата, цялата кабина се разтресе.., и започна бавно да се накланя,

– Си Джей! Кабината всеки момент ще падне! – извика Хамиш през изливащата се вода. – Бързо!

Си Джей се помъкна нагоре през последните няколко седалки, На и барманът отчаяно се катереха до нея.

– По-бързо! – извика Хамиш от вратата.

Си Джей, На и барманът стигнаха отвора точно когато нещо голямо и черно се понесе през водата и се блъсна в нещастния барман, който полетя надолу към дъното на кабината.

Сблъсъкът бе спрял падането на дракона и изведнъж той се озова на мястото на бармана, точно пред Си Джей и На!

Беше червеногръд принц.

Драконът изсъска право в лицата им. и Си Джей видя дълбоките кървави рани на мястото, където би трябвало да са ушите му.

Беше създание от друго време, ужасно, подобно на змия. Имаше всичко, от което се страхуваха меките и лишени от нокти човешки същества. Зъбите му бяха дълги, ноктите приличаха на сърпове, тялото му беше бронирано. Никой човек не можеше да се изправи срещу подобно нещо. Нито пък можеше да се разбере с него,

Си Джей видя, че принцът има почти изцяло червена глава и малка маскирана кутийка от лявата страна на черепа... и внезапно осъзна, че го е виждала и преди. Това бе един от драконите от амфитеатъра, враждебният принц, който с неохота изпълняваше командите на дресьорката...

Драконът се задейства преди Си Джей да успее да реагира–захапа На за гърлото и с едно ужасно и рязко движение ѝ откъсна главата. Кръвта плисна в лицето на Си Джей.