Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Тя беше ужасена – не само от жестокия акт, но и от скоростта му. Всичко се случи толкова бързо!

Червеноглавият дракон пусна обезглавеното тяло на На и се обърна към Си Джей.

Други в подобно положение сигурно щяха да замръзнат като хипнотизирани, но Си Джей се беше борила с гадни същества и преди. Инстинктът ѝ се задейства и тя изрита към създанието с десния си крак.

Ударът попадна право в устата на дракона.

Съществото се сви назад и попадна в изливащия се в кабината водопад, който го понесе надолу към бармана.

Принцът падна с плясък на дъното, изпищя и се замята до безпомощния барман.

Си Джей погледна надолу към тях, твърде потресена, за да помръдне.

Драконът изпищя отново и погледна право към нея.

Отново се чу метален стон и внезапно някои – Хамиш – я сграбчи за яката с вик: „Не можеш да му помогнеш!”; издърпа я през водата и Си Джей изведнъж се озова на открито до брат си и Шан на върха на кабината, пред водопада и платформата, водеща към разрушения замък.

Шантава работа.

Кабината продължаваше да се накланя бавно. С Джей видя, че платформата е съвсем близо и лесно може да скочи на нея, но в същия миг зърна някаква сянка, която се раздвижи зад водната завеса само на няколко стъпки от нея.

Втори черен принц, също без уши.

Отначало Си Джей ме успя да разбере какво прави създанието. Главата му беше наведена. После видя как изтръгва със зъби нещо от покрива на кабината и Си Джей с ужас осъзна какво е въпросното нещо.

Късата антена.

Устройството, което генерираше звуковия щит на кабината.

– Си Джей! Хайде! – извика Хамиш.

Точно тогава драконът подаде глава през водната завеса.

Направи крачка напред – движеше се като тигър – и излезе бавно от водната стена, с наведена ниско глава. Кабината изстена отново. Накланяше се все повече и всеки момент щеше да полети от скалата, на която се крепеше.

Шан скочи на платформата.

– Скачай! – извика Хамиш.

И двамата скочиха заедно...

... точно когато вторият дракон се хвърли към тях, но ги пропусна и докато те се хвърляха в последния момент,, хващайки се за края на платформата и ритайки във въздуха кабината полетя от скалата, отнасяйки със себе си черните принцове и злощастния барман.

Прелетя всичките двайсет и пет метра, падна със силен плясък в кипналата вода и потъна.

Си Джей и Хамиш висяха на ръба на платформата високо над шеметната пропаст.

Гpeг Джонсън хвана Си Джей и я издърпа.

– Не можем да останем тук! – извика той през рева на водопада, показвайки много по-голямо хладнокръвие, отколкото Си Джей бе склонна да му припише.

След секунди тя и Хамиш тичаха с групата по платформата, докато драконите кръжаха и пищяха над тях. Хвърлиха се в разрушения замък точно когато червеногърдият император, който бе започнал всичко това, профуча покрай тях сред ураган от вятър и ярост.

Хамиш затръшва портата на замъка.

Тишина, нарушавана единствено от глухия грохот на водопада.

Улф и Пери се свлякоха задъхани на земята. Ху и Шан изглеждаха потресени до дъното на душата си. Грег Джонсън проверяваше американския посланик, който се беше облегнал на стената, целият вир–вода.

Си Джей се огледа.

Намираха се в преддверие с висок таван е размерите на хангар за самолет. Помещението изглеждаше старо и грохнало, със зейнали дупки в тавана и опушени стени. От гредите висяха разкъсани гоблени. От двете страни на атриума имаше две полукръгли стълбища, водещи към някаква зала. Едно от стълбищата обаче беше неизползваемо – средната му част беше разрушена, вероятно от разярен дракон.

Не се виждаха никакви дракони,

Имаше обаче нещо, което не си беше на мястото модерен черен мост, минаващ покрай стената почти до тавана.

До него не водеше никаква стълба. Мостът влизаше в атриума от север и излизаше от юг. Отначало Си Джей не можеше да определи какво е това. После се сети – за гостите, които можеха да минават и да гледат драконите в техния замък.

– Е, това няма да изглежда особено добре в „Ню Йорк Таймс” – каза тя. – Добре, сега какво? Къде можем да идем?

Никой не отговори.

Тя се обърна към Ху и попита рязко;

– Попитах какво ще правим сега и къде можем да идем , по дяволите!

Ху още беше под въздействието на шока. Челюстта му трепереше. Не можеше да говори.

– Административната сграда – тихо каза Шан. – я е на западната стена, точно зад замъка...

Бум!

Голямата врата се разтресе, ударена отвън.