Ако Си Джей и останалите можеха да гледат кабината отвън, щяха да видят как императорът увисва над нея с разперени огромни криле, сграбчва я в могъщите си нокти, изтръгва я от кабела и я запраща във водите на езерото.
Кабината се запремята надолу и падна във водата с покрива надолу.
Запоклаща се във водата на петдесет метра от водопада пред разрушения замък.
А после започна да се движи към ръба, понесена от течението.
В кабината цареше пълен хаос.
Всичко беше с главата надолу. Завишените столове на бара висяха от тавана. Всички бутилки бяха изпотрошени. През разбитите и напукани прозорци нахлуваше вода,
Си Джей и останалите бяха паднали до лампите на тавана.
Си Джей се надигна първа и се огледа бързо, приклекнала в стигащата до глезените вода.
– Движим се и потъваме – каза тя.
Внезапно дълъг пет и половина метра крокодил влетя с рев през единия прозорец сред експлозия от вода и стъкло,
Си Джей се метна настрани и сключващите се челюсти на влечугото я пропуснаха на сантиметри. Крокодилът падна на пода – или по-точно на тавана – на четирите си лапи и затърси най-близката жертва. Намери я в лицето на Хамиш, който лежеше по корем във водата точно пред него.
Си Джей моментално видя крайния резултат и той не изглеждаше добър.
В ума ѝ проблесна спомен.
Друго място, друго време.
Блатата на Евърглейдс. Алигатори в оградено пространство, Ученици се смеят и обядват след току-що свършилото представление. Си Джей също яде обяда си наблизо. Тя няма нищо общо с групата ученици. Дошла е тук да прави проучванията си.
Учителите не знаят нищо за алигаторите. Нямат представа, че те винаги ще се възползват от възможността да отмъкнат малкото на друго животно. Учителите се обръщат с гръб към блатото...
... а едно момченце се покатерва по оградата на алигаторите,
Си Джей го вижда твърде късно.
Момченцето е възседнало оградата и се перчи пред другите деца. Така и не вижда как мъжкарят се хвърля от водата.
Алигаторът захапва крака на момчето, смъква го от оградата и го завлича под водата.
Си Джей се мята мълниеносно през оградата и се хвърля във водата след детето.
Мятане и пръски.
Светът се превръща в размазана картина от мътна вода, мятащи се крайници, виковете на момчето и зъбатата паст на алигатора. И в един миг на проблясък тя поглежда право в очите на създанието.
Ужасни и студени, от шито те побиват тръпки. В тях не се чете никаква милост или съжаление.
Си Джей забива нокътя на палеца си в окото на гади пата. Алигаторът рязко се дърпа и запраща детето на калния бряг, където един учител го хваща, Си Джей лази след него на четири крака, останала без сили, но далеч от...
Мъжкарят изригва от водата и главата ѝ се озовава в устата му.
Алигаторът рязко дръпва Си Джей назад. Зъбите му разкъсват лявата ѝ буза. Пръстите ѝ оставят следи в калта, докато алигаторът я влачи назад във водата. Главата ѝ е извита под ужасен ъгъл.
И никой не прави нищо.
Тя потъва под мъжкаря.
Си Джей примигна и се върна в настоящето.
Крокодилът бе заклещил Хамиш. Той нямаше къде да избяга, а Си Джей бе твърде далеч, за да може да му помогне.
Крокодилът се хвърли напред...
... и точно тогава червеногръд принц връхлетя през прозореца зад крокодила, сграбчи влечугото в предните си нокти и захапа врата му. Чу се противно хрущене – драконът пречупи врата с едно заканване. Крокодилът се отпусна безжизнен.
Си Джей се втрещи.
Дълъг близо шест метра соленоводен крокодил. Най-голямото влечуго на света. Животно без естествени врагове. А драконът го беше убил за миг.
Драконът изплю остатъците от крокодила. Си Джей видя, че той също няма уши.
Кабината продължаваше да се пълни. Водата вече стигаше до коленете ѝ.
– Трябва да се качим на другия етаж! – извика тя и загази през водата към едната от двете стълби, свързващи двете нива на кабината.
Останалите я последваха с максималната скорост, на която бяха способни.
Принцът изрева. Въртеше глава, сякаш се чудеше накъде да се хвърли. Накрая щракна с челюсти към Хамиш, който се хвърли последен към тясното стълбище в задната част на кабината.
Задвижвана изцяло от адреналин, Си Джей стигна до горното. преди долно ниво на преобърнатата кабина и погледна напред.
– Ох само това не... – изпъшка тя.
Водопадът беше на метри от нея, водата политаше с рев през ръба.
Тя трескаво се огледала възможен изход от положението.
Читать дальше