Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

На отвесната черна скала над пътя имаше самотен дракон, червеногръд цар, присвит в много необичайна поза. Беше долепил корем до скалата и стоеше вертикално, но с главата надолу.

Създанието беше с размерите на вагон и не помръдваше. Просто си стоеше там, неестествено неподвижно.

Четири жълтодрехи принцове изскочиха от някакви дървета под околовръстния път – преследваха шест коня. Конете препускаха с всички сили между дърветата, за да спасят живота си. Драконите тичаха бързо, с хладнокръвната пъргавина на едри котки. С вдигнатите си опашки, отпуснати ниско глави и крака, преодоляващи с лекота препятствията, приличаха на уголемени леопарди.

Внезапно два от драконите полетяха, заобиколиха конете отстрани и ги насочиха надясно, където...

... други двама принцове изскочиха от някаква пещера и повалиха първите два. коня със смазващи странични удари.

– Ау! – извика Хамиш.

Двата коня, които тежаха поне по осемстотин килограма, паднаха с цвилене и заритаха.

Издебналите ги от засада дракони се нахвърлиха върху тях, захапаха с грамадните си челюсти шиите им и смазаха трахеите. Конете спряха да се мятат и замряха.

Тогава пристигнаха и другите четири дракона, но не се включиха, в бурното пиршество. Вместо това изчакаха на известно разстояние убийците да опитат първи повалените си жертви.

Си Джей гледаше като хипнотизирана.

– Като вълците са – каза тя. – Вълците спазват стриктна йерархия както по време на лова, така и при храненето. По-младите членове на глутницата вкарват плячката в засадата, където ги дебнат старшите. Старшите, алфа-мъжкарят и алфа-женската, нанасят смъртоносния удар. И винаги се хранят първи. След това идва ред на младите.

Си Джей видя как един от старшите дракони захапа трупа на единия кон и откъсна главата му с едно-единствено рязко движение.

Посланик Сайм – зяпаше потресен кървавата сцена – прошепна;

– Такова нещо не може да се види по „Нашънъл Джеографик”.

Кабината продължи пътя си над западното езеро.

Отпред се появи разрушеният замък. Издигаше се до третия последен водопад, който описваше широка дъга. От мястото си Си Джей виждаше само ръба му, през който водата падаше в някакъв голям басейн.

Над и зад замъка обаче имаше много по-модерна структура – петнайсететажна сграда със стъклена фасада, наполовина вградена в стената на кратера.

Точно под мястото, където най-долният етаж на сградата опираше в склона, Си Джей видя тунел, в който изчезваше околовръстният път, и предположи, че сградата има и някакъв вътрешен вход от тунела.

На върха на стъклената постройка се издигаше бяла кула, подобна на кула за контрол на въздушния трафик. От нея стърчаха множество антени.

– Каква е тази сграда? – попита тя.

– Административна – отвърна заместник-директорът. – Управлението на зоологическа градина с такива размери е като управлението на малък град. В административната сграда се намират всичките администратори и поддържащ персонал. На долните етажи има складове, които приемат всички постъпващи строителни материали. Там се координира и управлението на отпадъците.

– А кулата горе?

– За следене и наблюдение на драконите – отвърна Шан малко по-бързо и небрежно от необходимото.

Си Джей не пропусна реакцията му.

– Свързана ли е по някакъв начин с електромагнитните куполи? Искам да кажа, едва ли искате някой по-едър дракон случайно да се блъсне в нея и да извади купола от строя.

– О, не – каза Шан. – Вътрешният купол се генерира от двайсет и четири източника, разположени по ръба на кратера. Можете да ги видите ето там, до кулата. Всеки е силно укрепен е бетон, дебел близо три метра, Драконите не са в състояние да ги повредят дори да опитат,

Си Джей си сложи слънчевите очила и погледна към ръба.

Видя зелените лъчи на вътрешния купол, започващи от серия укрепления по ръба на кратера. Приличаха на бетонни бункери от Втората световна война с тесни процепи, от които излизаха лъчите.

Тя сви рамене, махна очилата и тъкмо се обръщаше да погледне към административната сграда, когато забеляза от тунела на околовръстния път да излизат автомобили.

Беше конвой от пет бензиновоза – тежки машини с осемнайсет колела и дълги сребристи цистерни. Камионите поеха на север по пътя и изчезнаха в друг тунел.

– Заместник-директор, какво беше това? – рязко прошепна Ху на Шан на мандарин.

– Зареждането в два часа – каза Шан. – Карат дизел за станциите на въжената линия и за генераторите.