Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

– Какво ви е впечатлението дотук? – попита я той, докато се хранеха.

– Мисля, че това място ще превърне Китай в голямата туристическа дестинация на света. С един удар ще извади от играта „Дисниленд”, „Дисниуърлд” и Гранд каньон. А вие какво мислите?

Джонсън сви рамене.

– Страхотно е. Макар че трябва да си призная, че съм любопитен.

– За кое? – попита Си Джей и лапна броколи с масло,

– За въпроса ви – каза Джонсън.

Си Джей спря да дъвче и се вгледа в помощника на посланика. Джонсън отвърна на погледа ѝ. Тъмните му очи бяха присвити, съсредоточени, преценяващи и тя се запита що за помощник е той всъщност.

Джонсън изчака моментът да отмине и се усмихна.

– Каква гледка само, а?

Си Джей го погледна още веднъж и се обърна към прозореца. Наистина беше невероятно. Постижението на китайците бе забележително – не само че бяха развъдили древни животни, но и бяха променили самия ландшафт, за да ги приютят.

Докато се обръщаше към прозореца, видя двама души да стават от друга маса, единствената, друга заета в целия ресторант – китаец и по-млада китайка, конто си тръгваха.

Жената, на двайсет и няколко, изглеждаше много нервна. Мъжът бе нисък и възпълен. Беше с червено поло с логото на зоологическата градина и косата му бе вързана на дълга опашка, което беше необичайно за китайците.

– Не е истина... – промълви Си Джей. – Не може да бъде. Го-Го?

Щом я чу, мъжът се обърна. Видя я и на лицето му изгря радостна усмивка.

– Я, та това е красивата и талантлива Касандра Джейн Камерън! – възкликна той и се завтече към нея.

Си Джей стана и двамата се прегърнаха. Той дори не погледна белезите по лицето ѝ.

– Е? Какво мислиш за това място? Не е ли... не е ли най-голямата бомба в историята?

Си Джей се разсмя. Го Гуан открай време си беше такъв – дребен, шумен и безцеремонно жизнерадостен. И огромен почитател на шанхайските клубове.

– Определено се гръмнах – призна Си Джей.

Го-Го отстъпи крачка назад.

– Господи, виж се само, момиче! Направо си жестока ! Господи, как поддържаш задника си в тази идеална форма? Потя се като луд във фитнеса, а я ми виж гъза. Виж го! Все същия тъжен отпуснат задник на дребен тлъст китаец. Гадост! Какво правиш тук?

– Подготвям материал за „Нашънъл Джеографик”. А ти? Не съм те виждала, откакто работеше за мен и крадеше яйца от гнездата на алигатори по Яндзъ и бягаше от ядосаните им майки.

– Издигнах се оттогава, скъпа – каза Го-Го. – Работя за Бен Патрик в Люпилния център. Това място се нуждае от всеки експерт и докторант, до който може да се добере. – Посочи младата жена, която дискретно стоеше наблизо. – Цяла седмица обядвам с успешните кандидати. Мътните да ме вземат, от години никой не ме е наричал Го-Го. Адски се радвам да те видя, А сега трябва да бягам. Може да успеем да пийнем по чаша шардоне, след като приключиш с обиколката.

– Разбира се – каза Си Джей,

Го–Го и младата жена си тръгнаха и Си Джей се върна на масата.

– Сигурно ви е била нужна цяла армия работници – тъкмо казваше Сиймор Улф. – Как ги хранехте и настанявахте по време на строежа?

Ху посочи на североизток.

– Ако погледнете натам, ще видите покривите на няколко сгради.

Си Джей и останалите погледнаха и наистина видяха в североизточния ъгъл на долината покриви на нещо като високи жилищни блокове.

– Градът на работниците – каза Ху Тан. – Наистина цял малък град, с жилищни сгради, фитнес центрове, пазари и магазини, паркове, дори спортни игрища. Работниците ни живееха там, докато създаваха долината.

– Живееха? – попита Пери.

– Сега градът е почти пуст, грижещите се за животните живеят само в една сграда, но го поддържаме целия, защото той все още ни е полезен. Когато се отвори за света, прекрасната ни зоологическа градина ще се нуждае от друга малка армия – гидове, хотелски персонал, чистачи и пазачи, които трябва да живеят някъде.

Докато останалите се възхищаваха на града, Си Джей гледаше към един по-нисък връх на изток.

Гигантски черен император се излежаваше на корниз високо на върха. Имаше червен корем, подобно на четиримата принцове, които бе видяла.

Ху забеляза накъде се е загледала и попита:

– Доктор Камерън. Добре ли сте? Нещо тревожи ли ви? – Изглеждаше искрено загрижен. – Готова ли сте да зададете въпроса си?

Си Джей се обърна и видя, че цялата маса я гледа с очакване. Сякаш на всички им бе интересно да чуят въпроса ѝ. Погледна и Грег Джонсън – той явно изгаряше от нетърпение да я чуе.