Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

– На въпроса на господин Камерън относно храненето – каза Шан. – Драконите са всеядни, хранят се както с месо, така и с растителност. Императорите са предимно растителноядни, подобно на големите динозаври преди тях, докато царете и принцовете са предимно месоядни.

– С какво ги храните? – попита Улф,

– Предимно с овце и крави – отвърна Шан, – Към долината имаме ферма, която осигурява храната на драконите. Както можете да си представите, те се нуждаят от значително количество месо, така че фермата е голяма.

– Господин Камерън попита и дали се бият помежду си – каза Ху, – Определено го правят, но по много необичаен и доста ритуален начин, който нарекохме „рицарски турнир”. Противниците политат директно един срещу друг. Докато се разминават, протягат крака и единият дракон обикновено печели. Открихме, че подобни двубои обикновено се водят за...

– Територия – обади се Си Джей.

– Да. Да, точно така – каза Ху. – Териториални спорове. Помислихме дали да не ги разделим, за да сложим край на двубоите, но в крайна сметка те си завладяха територии и турнирите като цяло престанаха,

– А как успяхте да построите това място, без никой да научи? – попита Пери.

– Лесно – рече Ху. – Казвахме истината. Сами видяхте табелата на железопътната гара: „Добре дошли във Великата китайска зоологическа градина”. Имаше много други подобни. Освен че казвахме на всички работници в проекта, че строят огромен зоопарк, ние създадохме цял набор от надписи и емблеми, шито могат да се видят на всеки знак, всеки камион и на всяка фактура за всеки изпълнител, работещ тук. Раздавахме тениски и шапки с логото на Великата китайска зоологическа градина. Докато работниците се трудеха, драконите бяха прибрани под земята в центровете за излюпване и гнездене, така че никой работник не ги е виждал. Само най-доверените контрактори знаеха за драконите – онези, които работеха по системите за сигурност като електромагнитните куполи и звуковите щитове. Разбира се, същото се отнася и за експертите, които ни помогнаха за изучаването на поведението на драконите,

– Ами сателитите? – попита Улф и се обърна към американския посланик Сайм, – Според Америка какво е ставало тук?

Сайм се обърна към Ху и двамата се спогледаха като хора, които са наясно с реалностите на международната политика.

– През ноември седемдесет и девета районът и въздушното пространство над него бяха обявени за военен район с ограничен достъп – каза Сайм. – Технически погледнато, цялата долина е военен обект, подчинен на военни закони.

Сайм отново погледна Ху и членът на Политбюро кимна. Двете страни, стремящи се към господстваща роля в света, знаеха всичките си тайни – или поне повечето,

– До днес правителството на Съединените щати не знаеше какво е значението на това място. Знаехме за звуковите щитове, но самите ние ги използваме в базите на Военновъздушните сили за заглушаване на комуникациите и затова решихме, че китайците просто правят същото. И тъй като тук не се провеждаха изпитания на самолети или ракети, мястото не се смяташе за някаква специална база. Проучихме визите на поканените експерти по животните, но видяхме логовите знаци на зоологическата градина и май се вързахме.

Чу се мелодичен звън и вратата на асансьора се отвори към елегантна зала. Помещението беше кръгло, със заоблени прозорци от пода до тавана, от които се откриваше панорамна гледка към долината.

Си Джей осъзна, че се намират в дисковидната постройка на върха на Драконовата планина, както я беше нарекъл Ху.

И наистина се оказа въртящ се ресторант. На четири широки нива бяха наредени маси, така че от всяка да се открива гледка към долината. Само централната част бе неподвижна и пръстените се въртяха бавно около нея.

– Под нас има втори ресторант като този – каза Ху. – Гостите, които пътуват на долния етаж на асансьора, пристигат там.

Отвън драконите кръжаха, спускаха се и се издигаха в небето. Беше все едно да се храниш на върха на Айфеловата кула, високо в небето, в компанията единствено на облаците и драконите.

Зашеметяващо.

Поднесоха обяда.

– Менюто е от Гордън Рамзи – каза Ху, – Много е популярен в Китай, Китайците го смятат за... как беше фразата… симпатичен калпазанин.

По-важните гости – посланик Сайм, Сиймор Улф и Ейрън Пери – седнаха с Ху Тан и Шан в единия край на масата. На Си Джей се падна мястото до помощника на посланика Гper Джонсън. Почти беше забравила за съществуването му – не бе казал нито дума по пътя насам. Беше истински професионалист в умението да е невидим.