Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Кабината продължаваше да се носи бавно над грамадната долина в посока на централната планина. Драконите се рееха около нея.

– Благодаря, заместник-директор – каза Ху и се обърна към гостите. – И така. Имате ли въпроси?

Естествено, въпросите заваляха.

– Как сте успели да построите това място за двайсет години, без никой на света да разбере? – попита Пери.

– Колко дракони имате тук? – попита Сиймор Улф.

– Какво ядат? – поинтересува се Хамиш. – Какви са взаимоотношенията им? Бият ли се помежду си?

– Като изключим солената вода, страхуват ли се от нещо друго? – обади се посланик Сайм.

Ху вдигна ръце и се разсмя.

– Добре! Добре! Отлични въпроси» на които ще отговоря с удоволствие.

Все така усмихвайки се, той забеляза, че Си Джей стои мълчаливо настрани и се взира, в един царски дракон, който се рееше в бавни кръгове. Не беше задала никакъв въпрос, да не говорим за развълнуван, Всъщност, когато той ги покани да питат, се беше извърнала.

Ху се намръщи.

– Доктор Камерън? Ами вие? Нямате ли въпроси за драконите?

Си Джей отговори, без да се обръща и без да откъсва поглед от летящия гигант отвън.

– Имам – рече тя. – Един. Но няма да го задам сега.

Ху се намръщи объркано и дори малко обидено, но бързо се окопити и се обърна към останалите.

– А, ето че пристигнахме и на Драконовата планина. Кабината наистина беше стигнала до тунела, пробит в могъщата централна планина. Величественият връх се издигаше над тях.

– Да влезем вътре и ще отговоря на всичките ви въпроси, докато обядваме.

Кабината влезе в недрата на планината.

Спряха на станция, построена в планината.

Стените ѝ бяха от естествена скала, матовосиви, оформени като огромни дракони – сякаш съществата се появяваха от земята в плашещи нападателни пози, с отворени пасти и разперени нокти.

Тъй като кабините на въжената линия бяха двуетажни, платформата на станцията също беше на две нива. Модерен решетъчен мост водеше от горната палуба на кабината до горните врати на огромен двуетажен асансьор.

Недалеч от асансьора имаше десетина китайски работници. Щом видяха пристигащата кабина е важните гости, те спряха работата си и се построиха в редица, докато посетителите отминат.

Заради работните им колани, комбинезоните и оголените жици, стърчащи от стените, Си Джей предположи, че са електротехници.

Най-младият от работниците явно беше събрал инструментите си набързо, защото ги притискаше неловко към гърдите си; докато групата минаваше покрай него, горкият нещастник изпусна нещата си и те паднаха с трясък. Отвертка, клещи и трийсетина метални скоби се пръснаха по пода.

Групата продължи, но Си Джей се обърна и видя как бригадирът зашлеви младия електротехник през лицето.

– Идиот! – изсъска той на мандарин, – Не пред гостите!

Си Джей трепна. Подобно нещо не би могло да се случи у дома, но в Китай все още често се случваше ниско поставените работници да бъдат наказвани физически. Тя се върна, клекна до младежа и започна да му помага в събирането на нещата му.

– Съжалявам – прошепна той на английски, като се кланяше непрекъснато. – Ужасно съжалявам. Ужасно съжалявам.

– Всичко е наред – каза Си Джей, докато събираше скобите. – Как се казваш?

– Ли, госпожо.

– Спокойно, Ли. Всичко е наред. Стана случайно. Не си обидил никого, нито си злепоставил зоологическата градина.

Изпотеният Ли кимна благодарно, но уплашеният поглед към бригадира намекваше, че нещата няма да се развият добре за него, след като Си Джей и останалите се махнат. Си Джей взе последната скоба и се изправи.

Тръгна да настигне групата, но докато минаваше покрай бригадира, прошепна небрежно на мандарин:

– Ако пак посегнеш на момчето, ще се погрижа да те изхвърлят. Разбра ли ме?

Бригадирът пребледня,

Си Джей се върна при групата до асансьора точно когато Ху казваше:

– На въпроса на господин Улф. В зоологическата градина имаме двеста трийсет и два дра копа. Трийсет и един императори, осемдесет и един царе и сто и двайсет принца. На възраст са от трийсет и пет години до новоизлюпени, които се появиха само преди няколко месеца. Но нека това не ви заблуждава. Драконите растат бързо. Едномесечен принц е с размерите на лъв. На шест месеца е висок колкото човек. За една година достига пълните си размери, но е незрял и затова се подчинява на по-възрастните,

Влязоха в асансьора и кабината плавно се понесе нагоре. Табелата до вратата показваше, че е германска изработка. Не издаваше почти никакъв звук.