Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Подобни изследвания се правеха с делфини и шимпанзета. За делфините е известно, че казват имената си, когато скачат от водата, а групите шимпанзета имат специфични звуци за „леопард” или „хиена”. Работата на Патрик с алигаторите беше опит проучванията да бъдат продължени на друго ниво.

Шест години по-възрастен от Си Джей, Бен Патрик бе и най-красивият мъж във факултета и всички жени си падаха по него. Когато покани Си Джей – току-що завършила и преди обезобразяването ѝ – на среща, тя не се поколеба нито за миг. Втора среща обаче нямаше, тъй като по време на вечерята Си Джей ясно видя, че Бен Патрик обича само едно нещо – Бен Патрик. Говореше единствено за себе си. Дори сега споменът за онази среща ѝ беше неприятен.

Макар Патрик да беше арогантен и самовлюбен, Си Джей трябваше да признае, че е и блестящ ум. Анализът му на вокализациите на алигаторите беше просто невероятен. Но преди осем години, когато изследването му беше на път да достигне върха си, той внезапно напусна университета, за да заеме много по-добре платено място в университета в Шанхай. Оттогава Си Джей не беше чувала нищо за него.

– Бен Патрик свърши отличи» работа в тази област – каза тя.

– Наистина е така – отвърна Ху. – И това е причината сега да работи тук, в зоологическата градина. Откритията му тук далеч надхвърлят онези, които направи с алигаторите. Той работи в нашия Люпилен център. Надявам се, че като се отбием там, ще попаднем на доктор Пат...

Внезапно с мощни удари на крилете два пурпурни императора профучаха покрай кабината. Наистина бяха с размерите на пътнически самолети и от преминаването им кабината леко се разлюля, а дърветата по съседния чукар се огънаха.

Всички посегнаха да се хванат за нещо.

Ху се засмя.

– Всичко е наред. Тези кабини са най-добрите в света. Швейцарски дизайн. Нашите императори просто не осъзнават какво вълнение оставят след себе си.

Си Джей рязко се обърна и впери поглед в отдалечаващите се пурпурни дракони.

Дори само главите им бяха с направо чудовищни размери, колкото голям джип. Дългите им зъби,

стърчащи застрашително нагоре, бяха големи почти колкото нея.

– Мили Боже... – промълви тя. – Мили Боже!

Кабината мина през подобната на стражева кула станция, издигаща се по средата между главната сграда на входа и централната планина.

– Наричаме я Хижата по средата на пътя – каза На. – Над нас има кафе–ресторант, който предлага отлични гледки и добра храна на разумни цени. Освен това туристите, вървящи през долината, могат да продължат оттук с въжената линия, ако са се изморили.

Докато гостите наблюдаваха драконите, Ху Тан наблюдаваше тях. Разходката с въжената линия като че ли им харесваше. Ху бе особено доволен, когато видя как двамата от „Ню Йорк Таймс” кимат одобрително, когато На спомена храната на разумни цени в Хижата по средата на пътя. Консултантите бяха казали, че на американските посетители ще им хареса да има ресторанти с различни цени за хора с различно финансово състояние.

Кабината продължи нататък.

Директно пред нея се издигаше централната планина, която доминираше над долината. На върха ѝ беше кацнала сребриста постройка във формата на диск.

– Какво е това според теб? – обърна се Си Джей към брат си. – Въртящ се ресторант ли?

Хамиш сви рамене.

– Или пленена летяща чиния.

Ху пристъпи напред и продължи презентацията си.

– Смятаме, че дебелият пласт никел тук е спасил тези животни от сблъсъка с метеорита, заличил динозаврите преди шейсет и пет милиона години. Два километра плътен никел са ги изолирали от удара и тъй като са били заровени дълбоко и способностите им да хибернират са добре развити, драконите са

могли да останат в това състояние през продължилата хиляда години след катастрофата зима. Зоологическата ни градина е построена върху второто по големина находище на никел в този район. Най-голямото е при Кратерното езеро на петнайсетина километра на северозапад.

– Жалко, че не сте могли да построите зоопарка си около Кратерното езеро – каза Улф.. – Това вече щеше да е гледка.

– Така е – съгласи се Ху. – Както и да е, през ноември седемдесет и девета миньорите от никеловата мина недалеч оттук попаднали на необичаен подземен проход. Необичаен, защото не бил естествено образувание, а бил прокопан в никела, което никак не е малко постижение, като се има предвид твърдостта на материала. Проходът водел до пещера на два километра под земята, която била пълна с яйца, общо осемдесет и осем, ако трябва да съм точен. Големи кожени яйца, по-големи от всичко друго, виждано на този свят. В продължение на над две хиляди години в този район е имало различни митове и легенди, в които обикновено се говори за дракон, който тормози местните жители за кратък период. Смятаме, че тези легенди са свързани с това гнездо и че от време на време някой млад дракон е излизал на повърхността, за да провери атмосферата и да види дали условията са подходящи за останалите.