Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Шан отново приглади вратовръзката си.

– Искаме да следим внимателно здравословното състояние на нашите животни. Ако някое от тях се зарази е нещо, най-добре е да засечем заболяването отрано, за да спасим въпросното животно и да предотвратим разпространението на болестта сред другите дракони.

До главната карта имаше шест по-малки екрана, на които на китайски и английски пишеше:

ЧЕРВЕНОГЪРДИ ЧЕРНИ

ЖЪЛТОДРЕХИ

ЗЕЛЕНИ РЕЧНИ

БЛАТНИ КАФЯВИ

ИЗТОЧНИ СИВИ

ПУРПУРНИ ЦАРСКИ

– Хубави имена – отбеляза посланик Сайм. – Грабващи.

– Благодаря – отвърна Ху. – Наехме консултантска фирма от Лос Анджелис, която да ги измисли. Разбира се, дадохме на драконите официални латински имена като draconis imperator , draconis rex и така нататък, но този комплекс е построен за туристи, а не за учени.

Си Джей отново се загледа в картата.

Веднага забеляза, че точките с едни и същи цветове като цяло се скупчват заедно.

Драконите се придържаха към клановете си – червени с червени, жълти с жълти и т.н. Дори изглеждаше, че контролират отделни територии – пурпурните доминираха около централната планина, червеногърдите черни заемаха северозападния ъгъл, сивите бяха по високите източни склонове, а жълтодрехите като че ли живсеха на две плътни групи от двете страни на долината.

Си Джей погледна през високите прозорци.

От тях се откриваше обширна гледка към зоологическата градина – горите и езерата, високата централна планина. Отново видя замъците отляво. По-близкият беше прекрасен, бял и чист, с много развети знамена, докато по-отдалеченият, който се издигаше на западната страна на водопад, беше в развалини.

Белият замък изглеждаше заселен от пурпурни царски дракони, които се излежаваха лениво по стените и покривите му.

Вторият изглеждаше по-утилитарно – нисък и як, целият тухли, бойници и отвори за стрелци.

И изглеждаше така, сякаш е улучен от бомба.

Бойниците му бяха разрушени. Стражевите кули бяха срутени. В зейналата паст на портата, под мрачния портикул, подобно на котка с положена върху предните лапи глава, лежеше огромен жълтодрех император. Два жълти дракона с размерите на принцове бяха кацнали върху останките от двете кули подобно на бдителни стражи.

Си Джей кимна към замъците.

– Харесват ми. Хубав детайл.

– Подобно на всяка зоологическа градина, ние се опитваме да осигурим на животните си места за гнездене, сън, убежище и лов – каза Шан, – Някои структури приличат на естествени образувания като пещери, леговища и дерета, докато други като замъците... – той сви срамежливо рамене – са по-театрални и са създадени заради посетителите.

Отдясно на Си Джей имаше многоетажен хотел с прилежащ парк. Около него се виеше увеселително влакче, което започваше от покрива на хотела и се спускаше към парка. Сякаш беше взето направо от Вегас и стоварено тук.

– Часове забавления за цялото семейство – отбеляза Хамиш,

– Да – ентусиазирано каза Шан, който така и не забеляза сарказма.

Погледът на Си Джей обходи мониторите в залата. На един от тях имаше дребномащабна карта на кратера и околностите, а друг приличаше на сеизмограф:

Тя се канеше да попита за тях, но Хамиш я изпревари.

– Хей, пич – обърна се той към Ху. – Не искам да съм кретенът, който задава тъпите въпроси, но какво държи гущерчетата ви в кратера? Над долината няма покрив или клетка.. Защо просто не отлитат?

Ху се усмихна любезно.

– Много добър въпрос и това е най-доброто място, на което може да му се отговори. Дами и господа, ако бъдете така добри да погледнете тази конзола...

И пристъпи зад един китайски техник, седнал пред компютър е два монитора.

На екраните имаше два изгледа към зоопарка, отстрани и отгоре:

– Въпросът на господин Камерън е много проницателен – каза Ху. – Когато замислихме Великата драконова зоологическа градина, не искахме тя да изглежда като затвор. Желаехме посетителите да виждат драконите така, както трябва да бъдат виждани – реещи се на воля в откритото небе.

Той вдигна пръст.

– Въпреки това драконите си остават наши затворници. Както ще видите на екраните, има две бариери, които са невидими за човешкото око и които държат драконите в рамките на зоопарка. Това са електромагнитни полета. Първото и най-вътрешно е във формата на купол, а второто – във формата на пирамида. Първото покрива само тази долина, а второто – много по-голям район около долината. Двете полета представляват по същество невидими стени от изключително мощна електромагнитна енергия. Трябва да добавя също, че те продължават и под земята, ако случайно драконите решат да си прокопаят тунел и да избягат. Както каза заместник-директорът Шан, всеки дракон има микрочип в мозъка.