Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Под хронологичната графика се появи вълниста червена линия:

Си Джей веднага видя съответствието и промълви:

– Проклета да съм...

– Появата на дракони в митологията идеално съвпада с всяко средно повишаване на температурата на планетата – обясни Шан. – От затоплянето по времето на издигането на пирамидите през две хиляди и седемстотната година преди нашата ера до повишаването на температурите през Средните векове..

– Защо легендите за дракони са така сходни и се срещат по целия свят? – продължи Шан. – Защото в продължение на хиляди години отделни дракони са излизали от хибернация, за да проверят от името на групата си дали температурата се е покачила достатъчно и времето за излюпване е настъпило. Митовете възникват от реални събития, забележителни събития, за които се говори именно защото са забележителни и които по-късно се доукрасяват при преразказването. Това не променя факта, че първоначалното събитие наистина се е случило. Ние смятаме, че всички древни митове за дракони, от Гилгамеш през Херакъл до Беоулф, имат в основата си реални събития, случили се през периоди, когато Земята е била по-топла. И сега светът се затопля отново, този път повече, отколкото през който и да било период от писаната история. И преди около четирийсет години се появи самотен дракон. Ние от Великата драконова зоологическа градина на Китай очаквахме този момент, тъй като случайно бяхме открили гнездото му. Позволете да ви покажа как стана това,

Шан щракна с пръсти и петте дракона като дресирани заплющяха с криле и се издигнаха във въздуха.

Си Джей се изненада, когато видя, че Им е възседнала Лъки на специално проектирано седло. Докато Ху и Шан бяха говорили, тя явно тихомълком бе оседлала дракона. Сега Им яздеше летящото създание, при това доста умело. Дресьор и животно се отдалечаваха, съпровождани от черните принцове с червени кореми.

– Ама че представление, по дяволите! – прошепна

Улф на Пери.

Си Джей нямаше как да не се съгласи с него.

Ху и Шан поведоха групата към стъклените асансьори.

– Какво мислиш, Мечок? – прошепна Си Джей на Хамиш, докато кабината се спускаше.

Брат ѝ сви рамене,

– Всичко е страхотни и впечатляващо... ако не си гледал шибания „Джурасик Парк”, Видя ли зъбите на тези твари? Откъде да знаем, че няма да пощуреят и да започнат да дъвчат сочните човечета? Предпочитам старомодните зоопаркове, където държат животните в клетки.

След като се спусна само няколко етажа, асансьорът спря. Групата продължи по мост високо над атриума към просторна зала, приличаща на център за управление на полетите на НАСА.

Три широки нива, на които се трудеха трийсетина компютърни специалисти с ризи и вратовръзки, гледаха към долината през високите три етажа прозорци. Навсякъде имаше монитори и плазмени екрани, показващи какви ли не графики, диаграми и цифрови изображения, същински калейдоскоп от мигащи светлини и данни. Това бе нервният център на Великата драконова зоологическа градина.

– Главната контрол на зала – гордо обяви Шан. Вниманието на Си Джей бе привлечено от най-големия екран в центъра. На него имаше огромна карта на зоопарка, бяла на черен фон.

Картата беше анимирана – навсякъде по нея бяха пръснати разноцветни точки, много от които са движеха; виждаха се дори движещите се кабини на лифта.

– Всяка точка дракон ли е? – обърна се Си Джей към Шан.

– Да – отвърна заместник-директорът. – Още ори излюпването на всеки дракон се слагат два микрочипа, един в мозъка и един в сърцето. Чиповете ни показват в реално време сърдечния ритъм, дишането, мозъчната активност и друга информация за здравословното състояние на дракона. Освен това чиповете имат джипиес функции, така че по всяко време знаем къде се намира животното.

Шан хвана една мишка и постави курсора върху една от червените точки. Моментално до нея се появи текстова кутия:

Си Джей си спомни дамгите на задните крака на драконите.

Числата се променяха непрекъснато – показваха данните в реално време. Невероятно.

– Значи можете да следите сърдечния ритъм на всеки дракон в зоопарка? – попита тя.