Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

На екрана светна надпис 1250 пр. н.е. ГЪРЦИЯ.

– От около стотната година преди нашата ера и в продължение на следващите хиляда и петстотин години няколко централноамерикански култури, сред които ацтеките и майте, почитали летяща змия на име Кетцалкоатл. Разбира се. Обединеното кралство отдавна възхвалява храбростта на свети Георги, който сразил дракон не в Англия, а в Либия някъде около триста години след Христа, През осми век. скандинавците съчинили историята за Беоулф и огнедишащия дракон, а през тринайсети век. викингите пеели за Фафнир.

При всяко споменаване на исторически, период на екрана се появяваше съответната дата, докато графиката не заприлича на следното:

Ху погледна присъстващите.

– Във всички тези митологии обаче има нещо много любопитно. Във всеки мит от различни кътчета на древния свят драконите са едни и същи . Описанието им е еднакво по цялата планета. Митичните дракони почти винаги са големи хексаподи с четири крайника и две крила.

В този момент и петте дра кон а на сцената разпериха криле и се изправиха на четирите си лапи.

Им ги награди с още лакомства,

И тогава Си Джей зърна още един детайл, който я разтревожи.

Докато жълтодрехият дракон прие с радост лакомството, един от четирите червеногърди хвана своя, удостоявайки дресьора си с дълъг злонамерен поглед. Опашката му потръпна като на алигатор, когато...

Ху изобщо не забелязваше ставащото.

– Драконите от легендите са подобни на змии същества с люспеста кожа – продължи той.

Жълтодрехият се завъртя на място, показвайки кожата си като модел на ревю.

Зрителите се разсмяха. Си Джей не се присъедини към тях. Видя, че драконът получава още едно лакомство.

– И, разбира се, някои дракони... – Ху направи драматична пауза – са огнедишащи...

Петте дракона раззинаха пасти, приклекнаха и се обърнаха към публиката.

Сиймор Улф замръзна. Ейрън Пери се вкопчи в облегалките на седалката си. Хамиш се напрегна. Посланик Сайм вдигна ръка да предпази очите си. Помощникът му Джонсън едва не скочи на крака.

Когато драконите отвориха пасти, Си Джей вече беше излетяла от мястото си. Беше видяла промяната в езика на тялото им – как приклякат и навеждат глави – и изострените от 'дългогодишната работа е крокодили рефлекси я накараха моментално да се метне настрани. Озова се на стълбите извън обхвата на огъня и се канеше да побегне нагоре, когато се чу смях.

Погледна назад.

Ху и Шан се кискаха.

– Много съжалявам – каза Ху. – Уви, способността на драконите да бълват огън е легенда. Никое от животните във Великата драконова зоологическа градина не е в състояние да го прави.

Публиката видимо се отпусна и гостите започнаха да се усмихват нервно един на друг. Смутената Си Джей се върна на мястото си. Драконите получиха още лакомства.

– Въпросът обаче остава – как е възможно това? – продължи Шан. – Защо фундаменталните характеристики на това митично създание са така сходни в древния свят, когато не е имало средства за масова комуникация и хората не са пътували между континентите? Отговорът е очевиден – дракони е имало по целия свят . И са станали част от митовете и легендите, защото са се появявали спорадично,

Улф вдигна ръка.

– Какво искате да кажете с това? Спорадично?

– Радвам се, че попитахте, защото това ни връща към първоначалния въпрос – какво всъщност представлява драконът? Отговорът е съвсем прост. Животното, което познаваме като дракон, е динозавър, уникален вид динозавър, оцелял при сблъсъка с метеорит, довел до измирането на останалите видове.

Си Джей се намръщи. Думите на заместник-директора, я бяха заинтригували.

Шан обясни:

– След продължителни проучвания палеонтолозите от университетите в Пекин и Шанхай– стигнаха до заключението, че нашите „дракони” са част от досега неизвестен тип динозаври, принадлежащи към група създания, известни като архозаври . Архозаврите владсели Земята след голямото измиране в края на перма и началото на триаса преди около двеста и петдесет милиона години. Катастрофата е сходна с прочутия сблъсък с метеорита Алварес преди шейсет и пет милиона години, който довел до масовото измиране на динозаврите. Архозаврите били господстващите сухоземни животни през триаския период и са древните предци на крокодилите и, което е по-важно, на групата влечуги, известни като птерозаври.