Матю Райли - Великата китайска зоологическа градина

Улф сви рамене.

– Сигурно тяхната обиколка е различна.

– Дами и господа – каза Ху Тан и ги поведе към амфитеатъра. – Насам, моля.

Си Джей и останалите се настаниха на първия ред на амфитеатъра, а Ху Тан и заместник-директор Шан се качиха на сцената и застанаха зад една катедра.

Странно беше усещането да седиш в стадион, построен на такава височина. Намираха се на сто и двайсет метра над земята, почти наравно с ръба на кратера.

Син Сили и операторът продължаваха да снимат отстрани.

Ху Тан застана на сцената на фона на невероятната долина. С високата централна планина, покритите с мъх хълмове и драконите тя изглеждаше фантастично, сякаш от някакъв друг свят.

Ху натисна някакво копче на катедрата и зад него се издигна грамаден плазмен дисплей. На него светеше надпис:

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ДРАКОНЪТ?

„Страхотно – помисли си Си Джей. – Очаква ни Пауър Пойнт презентация”.

– Предполагам, че имате много въпроси – започна Ху, – на които двамата със заместник-директор Шан ще се опитаме да отговорим. Например какво всъщност представлява драконът и как Китай е успял да ги открие и отгледа, докато никоя друга страна на планетата не е правила подобно нещо? За да отговоря на тези въпроси, ще трябва да повикам на помощ приятел.

И театрално натисна друго копче на катедрата.

Бам ! От отдушниците покрай сцената изригнаха пламъци – пиротехнически ефект, често използван при рок концертите – и сцената се обви в гъст дим.

С неочаквано свистене нещо голямо прелетя над главата на Си Джей, като разроши косата ѝ, и кацна на сцената точно до Ху.

Димът се разсея...

... и там, до Ху, бе кацнал дракон.

Си Джей зяпна благоговейно.

Съществото беше с размерите на голям кон, но по-кльощаво, приличаше на скелет. Но въпреки това сигурно тежеше близо един тон.

Главата му – шията му бе дълга и тънка – се извисяваше на няколко стъпки над дясното рамо на Ху. Ярки жълти и черни ивици минаваха по тялото, от раменете до края на опашката.

Съществото сгъна крилете си така, че те почти изчезнаха. Приличаха на крилете на прилеп – огромни, почти прозрачни ципи, опънати между издължени кости. Ставите до тялото бяха дебели, явно за да издържат мускулатурата, която да издигне във въздуха такава значителна тежест.

Кожата на гърба и краката беше бронирана с нещо като дебели плочи – къси, твърди и на бразди, подобно на плочите по гърба и опашката на крокодил. Коремът изглеждаше по-мек и можеше да се види как гръдният кош изпъква под тъмната кожа.

Създанието имаше четири крака – тънки, костеливи и в същото време мускулести; предните лапи имаха дълги подобни на пръсти нокти.

Цялото същество сякаш бе създадено за лесно и бързо движение. Нямаше нито грам излишно тегло. Клечеше като котка, присвито към земята, в идеално равновесие.

На десния заден крак на дракона Си Джей забеляза малък и явно неестествен белег – черна буква и някакви числа. Y–18. Някакъв опознавателен знак, подобно на дамга на крава.

Особено впечатление правеше главата.

Тя бе яркожълта отгоре и абсолютно черна отдолу; вместо да е издължена, както хората бяха свикнали да виждат по филмите, беше къса и повече приличаше на главата на влечуго или динозавър. Имаше заострени уши и остри шипове, минаващи по темето и продължаващи надолу по дългата шия.

Пастта на дракона разкриваше застрашителни редици зъби – четвъртите долни стърчаха над устната и пасваха идеално на гънки на горната устна.

Очите на създанието бяха абсолютно завладяващи. Блестящи и интелигентни, тесни като цепки, е мигателна ципа, която от време на време се спускаше над тях.

Съществото се взираше в хората, сякаш проявяваше към тях не по-малък интерес, отколкото те към него, и местеше поглед от един на друг. Когато погледна Си Джей, тя бе готова да се закълне, че погледът му за миг се задържа.

Сякаш гледаше не нея, а през нея, е нея. А после създанието извърна глава и магията изчезна.

Си Джей примигна, за да дойде на себе си, и когато драконът премести поглед към седящия до нея Улф, зърна отстрани на главата нещо, което не беше естествено.

Приличаше на малка метална кутия, с жици. Беше прикрепена за главата, но боядисана така, че да отговаря на цвета на кожата. После драконът се обърна още и Си Джей изгуби кутията от поглед.

– Да си го начукам! – изпъшка Хамиш до нея.

– Ами пробвай – рече Си Джей.

Не можеше да откъсне поглед от съществото.

В него имаше някаква застрашителна прелест. Пропорциите му бяха просто съвършени. Дори в начина, по който стоеше, имаше достойнство и великолепие. Създанието бе гордо. И прекрасно.